Литфасовата колона

Малцина са си издигали по-успешен паметник от Ернст Литфас. Точно преди 150 години берлинчанинът изгражда в родния си град нова и невероятно практична постройка: колоната на Литфас. Днес тя е неделима част от германските градове също както са уличните лампи и тротоарите. Около 79 хиляди такива колони има в Германия. И макар рекламната колона, носеща името на изобретателя си, да няма конкуренция в днешния мултимедиален свят, тя и до днес си остава такава, каквато е била и през 19 век: кръгла и добра. Всичко започва с яда на печатаря Литфас, който е роден през 1816 година: почти на всяка къща, на всяко дърво общителните му съграждани разлепят плакати и прикачват бележчици. Този плакатен хаос подтиква Литфас към гениална идея. Подбуден от сходни конструкции в Лондон и Париж бившият актьор измисля колона, която да може да се поставя на определено място по улиците и площадите на Берлин и на която в бъдеще изрядно и хубаво да могат да се разлепят обяви и реклами.

Изобретението е завършено на 1 юли 1855 година: в центъра на пруската столица Литфас издига първата рекламна колона, която скоро след това е наречена на неговото име. Разрешение за поставянето на колоната е издадено от директора на полицията Карл лудвиг фон Хинкелдей: “за безплатно разлепяне на плакати на учреждения и частни предприемачески обяви”, както се сочи в текста. Политическите манифести, разлепяни по улиците от граждани, от край време са трън в очите на управниците, ето защо Хинкелдей не се поколебава да издаде на Литфас специален лиценз за новата рекламна “територия”, разлепянето на плакати на други места, освен на Литфасовите колони от този момент нататък се наказва.

Отначало хората гледат с предубеждение на цилиндричната рекламна повърхност. “Непривичната конструкция смущава гражданите”, казва Щефен Дам, съавтор на книга за културната история на Литфасовата колона. Умелият маркетинг,например композираната в чест на колоната полка, постепенно утвърждава изобретението на Литфас в обществото. През 1874 г., когато умира, той е богат човек, почитан от берлинчани като “светеца на колоната”. Междувременно рекламните колони започват да никнат в Германия като гъби след дъжд. В края на миналия век само в Берлин има 500 колони, а през 1935 г. те наброяват 3000. Рекламните колони са огледало на обществото. На тях се разлепят административни и частни обяви, реклами за паста за зъби и за бира, театрални и партийни програми. По време на нацизма рекламните колони се използват от хайките на Хитлер като пропаганден инструмент на омразата, след войната на колоните се разлепят съобщения за търсени безследно изчезнали хора. Колкото и бързо да се развива обществото, Литфасовата колона остава. Може би и затова е така обичана от гражданите.

Дървената конструкция наистина отдавна е подменена от стабилен бетон; луксозният вариант на Литфасовата колона е снабдена с осветление и въртящи се витрини. Конкуренцията обаче е сериозна – огромни светещи плакати и осветени витрини край автобусните спирки застрашават да я изместят. Някои дори вече предричат края й. Но този период е кратък, днес никой не оспорва предимствата на Литфасовата колона си, тя си е извоювала трайно място в Германия.