Лобизмът в Брюксел

Йорн Кроневерт отдавна е лобист в Брюксел, където представлява интересите на фирми от Франкфурт на Майн и региона. Същината на неговата работа: да слуша, да наблюдава, да дава идеи и импулси. Неговият модерен офис е разположен съвсем близо до сградите на Еврокомисията, Съвета и Парламента – трите институции, които всеки лобист трябва да следи особено внимателно. Защото те изработват директивите и законите, които често пъти засягат съществени интереси на работодателите в страните-членки. В момента например особено активни са лобистите на текстилната индустрия, които натискат Комисията да спре наплива от евтин азиатски текстил. Друг германски лобист, Вернер Ротфус, който в Брюксел защитава интересите на концерна БМВ, наблюдава внимателно законодателната дейност не само в своята област: интересуват го новите норми за опазване на околната среда, например, или в патентното право. Защото такива разпоредби също са особено важни за конкурентоспобността на автомобилиня пазар. Разбира се, главната му задача е да следи внимателно разпоредби, свързани пряко с автомобилизма, да поддържа добри контакти, да се добира бързо до информация, да я анализира и предава в Мюнхен. В момента например особено актуални са предписанията за преработените газове и различните замърсявания в резултат от автомобилизма, доколкото Еврокомисията възнамерява до 2010 година още веднъж драстично да увеличи изискванията в това отношение. Лобистът на БМВ обяснява, че законодателите в Брюксел трябва да бъдат наясно с действителността в автомобилостроенето, за да не взимат прибързани и неосъществими решения. Той самият непрекъснато разговаря с депутатите, кани ги на посещение в заводите на БМВ, убеждава ги. Йорн Кроневерт и Вернер Ротфус са само двама от хилядите индустриални лобисти в Брюксел. Откакто през 90-те години стана ясно колко решаваща за пазара е европейската политика, в Брюксел като гъби след дъжд започнаха да никнат представителства на фирми и концерни, на браншови и регионални организации. На брюкселския паркет са представени повече от 1000 големи световни концерна, тук са също лобистите на германските работодатели и синдикатите, представители на многобройни екологически, правозащитни и други неправителствени организации. В европейската столица действат още 1500 консултантски фирми, адвокатски кантори и комерсиални лобистки агенции, а броята на професионалните лобисти вероятно е далеч над 10 хиляди. Напоследък вече дори се предлага специализирано образование за тази професия. И това не е чудно. Мнозина смятат, че тъкмо лобистите дърпат иззад кулисите конците за всички европейски решения. Разбира се, едни лобисти имат доста повече възможности, пари и влияние, други пък – най-вече неправителствените организации – трудно прокарват своите идеи. Освен това самият ЕС стриктно следи за нарушения. Еврокомисарят Сиим Каллас казва, че обществеността трябва винаги да знае кой съветва европейските институции при взимането на едно или друго решение, че винаги трябва да има прозрачност. Ето защо естонският политик се опитва да разшири обсега на досегашните мерки, включващи регистрация на лобистите и морален кодекс за поведение. Самите лобисти обикновено избягват това определение за себе си, защото в много страни като Германия то буди отрицателни асоциации. Но в днешната европейска политика е нещо съвсем нормално да се търси консултация, съвет или помощ от браншови организации, самите депутати също често се нуждаят от професионална помощ, когато гласуват един или друг закон.