Лобиране за българското еврочленство

От мониторинговия доклад, както знаем, зависи дали България и Румъния ще бъдат приети на 1 януари 2007-ма година или не. Вероятно именно това е в основата на все по-активните неформални контакти между различни представители на българската общественост с техни европейски партньори през месеците, които остават до тази дата.

Вън от съмнение е, че този подход - особено ако адресатът е правилно избран, винаги помага. Кой и как лобира за приемането на нашата страна е от голямо значение, когато става дума за привличане вниманието на една общественост, която или не знае нищо, или е повлияна от противоречивите информации за България. Онова, което пречи обаче, са разнопосочните сигнали, които се излъчват от нашите географски ширини.

Един е начинът, по който държавниците говорят по време на срещите си в Брюксел със своите партньори от Западна Европа, друг, когато дават интервюта за българските медии.

Официално отчетеният напредък в проблемните области, например, се разминава с констатациите на независими коментатори от чужди издания - най-яркият пример за това е размяната на публични обвинения между доскорошния главен прокурор и председателя на Висшия конституционен съд Иван Григоров, които хвърлиха сянка върху цялото Правосъдие и вътрешен ред; да не говорим за публичните екзекуции в столицата, извършени с хирургическа прецизност и сицилианска безнаказаност; да не говорим за корупцията сред длъжностните лица и за разминаването между официалните оценки в страната и анализа на Брюксел за влиянието, което лица или структури с неясен произход упражняват над видни деятели от българския политически елит.

Вярно е, че при първата голяма вълна на разширяването към някои от държавите съществуваха повече критики, забележки и препоръки в мониторинговите доклади, отколкото към България, но не бива да се забравя, че тогава никой не говореше за “умората от разширяването”, нито за страховете на холандците, датчаните, французите и германците , от последиците от създаването на съюз, в който участват страни с различен икономически и технологически просперитет.

Темата за външната сигурност на Съюза постепенно бе изместена от темата за вътрешната несигурност. И точно това трябва да бъде акцент на всички по-нататъшни разговори между представители на българската общественост с техни европейски партньори през месеците, които остават до тази дата. И е важно да няма двоен стандарт в говоренето и да съуемеем да излъчим ясен сигнал, че си даваме сметка както за онова, което ще получим, така и за онова, което ще дадем на Европа.