Лондонската конференция за БИ

уверява ционистите в подкрепата на своето правителство за създаването на еврейска държава в Палестина; през март 2005 Тони Блеър, министър-председателят на Нейно величество, обявява подкрепата на света за създаването на арабско-палестинска държава. Закъсняла справедливост – казват някои, имайки предвид онова, което навремето Лондон извърши в своята подопечна територия Палестина и за което трябва да носи сега отговорност.

Дали Блеър е мислил или не за миналото не е важно. Също така маловажно е дали точно преди изборите британският премиер иска да се профилира като важен актьор на международната арена. Може да се запита също дали една осемчасова конференция е достатъчна, за да се задвижи отново близкоизточният мирен процес.

На последния въпрос може да се отговори най-лесно: естествено, че не е достатъчно. Но това беше важно начинание, важен сигнал: представителите на 23 страни, сред които не само така нареченият близкоизточен квартет, състоящ се от ООН, САЩ, ЕС и Русия, но и арабски страни и международни организации, заявиха своята безрезервна подкрепа за палестинския президент Махмуд Абас, който иска да изведе Близкия Изток от задънената улица, в която се намира.

Наистина трудна задача, при която Абас ще има нужда от всяка възможна помощ. При това става дума за дела, а не просто за красиви думи. В Лондон сега бяха казани само думите, делата трябва да последват. Но и думите не са без значение. Всички участници изтъкнаха, че искат мир – мир между две суверенни държави, Израел и Палестина, които да водят мирно съвместно съществуване в историческо-географската област Палестина; един принцип, който ООН препоръча през 1947 с решението си за разделението на Палестина, но в който арабите тогава не се вслушаха.

Почти шест десетилетия по-късно се вижда, че мир и напредък в Близкия Изток са възможни само на базата на този принцип. Махмуд Абас отстоява това виждане и затова бе избран за президент от мнозинството палестинци. Сега е време Израел да преодолее резервите си и да надскочи собствената си сянка. Не трябва да се допусне крехкият прогрес, постигнат през последните седмици, да бъде застрашен от атентатори-самоубийци от палестинска страна или от радикални заселници от израелска страна. Лондонската конференция посочи верния път. Сега важното е той да бъде следван неотклонно.