Лондон и Европейският договор

Европейската идея занимава активно умовете на политическите елити в Лондон; за повечето англичани обаче това отдавна вече не е актуална тема. Само на този фон може да се разбере защо Долната камара се подложи на такива мъчителни дебати преди да стигне до едно решение, в което нямаше никакво съмнение. Със своето мнозинство, управляващата Лейбъристка партия разгроми опитите на опозиционните консерватори и на шепата депутати от собствените редове да наложат референдум за европейската конституция. Което означава, че може би още идната седмица британския парламент ще ратифицира договора; Камарата на лордовете вероятно ще се забави малко повече, макар че и тук никой не очаква сериозно отхвърлянето му.

Всичко това разбира се няма да направи англичаните образцови европейци. Също и премиерът Гордън Браун, чиито нечувани досега проевропейски аргументи по време на дебатите удивиха и приятелите и враговете му, няма да прегърне изведнъж европейското знаме. Той знае, че Европа не вълнува англичаните - та нали само затова можа безнаказано да престъпи предизборното си обещание за организирането на референдум. Но той знае също, че

като цяло отношението на англичаните към континента е пропито от скептицизъм и предпазливост

При това положение европейските столици ще направят добре да се настроят за един критичен британски премиер. Той вече на няколко пъти обясни как си представя пътя на Европа: всички по-нататъшни усилия за интеграция трябва да бъдат преустановени; Англия не иска възникването на една "безлична супердържава".

Браун иска да постави акцента върху повишаването на конкурентоспособността на ЕС спрямо китайци, индийци, американци и руснаци - в икономически, но и в политически смисъл. Това, според Лондон, изисква смело решение относно разширяването на съюза; поне Турция трябва да бъде приета. Скритата мисъл е ясна: колкото повече членове има ЕС, толкова по-рехава става съюзната сплотеност.

Браун и англичаните искат не повече или по-малко Европа, а просто една друга Европа.Това не е чак толкова зле. Защото въпреки всичко Англия винаги се е чувствала като част от Европа, макар и по свой си начин.