Лошите новини пораждат лоши клишета

Много е трудно обаче всички да се хванем в този капан, особено когато става дума за децата в социалните домове. За децата изобщо и бъдещето им изобщо.

Педофил рецидивист се самоуби, след като уби 15-годишно момиче от дом за сираци в Трън и простреля други две деца. Фаталният инцидент се разигра посред бял ден в центъра на града. От първа страница на в. “Телеграф”:

Несъгласие с клишето

Новините напоследък сякаш са се наговорили да не са добри – човек не знае дали някоя от всевъзможните лоши вести ще повлече крак, например за замразените пари от еврофондовете или за задаващия се ценови енергиен шок. Заедно с лошите новини заработи и лошото клише, че България става обект на злонамереност от страна на Европейския съюз, че тече клеветническа кампания по наш адрес. Ако обаче се замислим върху нещата, ще установим множество причини да не се съгласим с клишето, пропагандирано междудругото и от българския президент.

Посред морални руини

Ако пък дълбоко се замислим, ще проумеем, че лошите новини се пръкват и избуяват посред моралните руини, в които тече животът ни и които се превърнаха в норма. От години тази натрапена норма поражда лошите новини, а най-сигурните й жертви са децата. Най-беззащитните. Всички инциденти и трагедии в социалните домове, които избухват като бомби със закъснител почти всяка седмица, не са част от очернителска кампания срещу страната ни, а част от разградената ценностна система и нравствената деградация тук и сега. Децата, растящи в семейна среда, са застрашени от десетки негативни явления – като се започне от домашното насилие и се свърши с безумния стрес в училище. Не говорим за отсъствието на смисъл и мотивации, за устойчиви проекти в бъдещето, за пълноценни занимания в свободното време.

Децата зад фасадата

А ако си представим изоставените дечица, със и без увреждания, приклещени в капаните на прокълнатото си сякаш съществуване, обречени, изоставени от всички - и провидим на техния фон цялата бездушна държавна машинария, която само фасадно е налице, направо може да ни призлее. На дъното на тая раззинала се пропаст между балове за сираци и безперспективност за същите сираци, между комитети, министерства, предписания и пълно бездушие винаги ще се притаи някой с пушка или друго, не по-малко страшно оръжие, някой с висящи присъди или дела, за да убие или да си купи евтино удоволствие, да унизи вече унизените. Сред общата скапаност и това изглежда в реда на нещата, но не е, не е – и е време да се възправим с всичката си морална нетърпимост срещу всичките лоши новини.