Лъжата за хуманитарната война

Анализ на британския интелектуалец Тарик Али за онлайн-изданието на Шпигел:

Десет години след 11-ти септември САЩ и Европа са в затруднено положение, а голяма част от европейските и американски граждани са позакъсали морално - недоволни от войните, но пък някак примирени и попаднали в клопката на пропагандата се втурват да делят военните акции на добри и лоши. Разграничаването на добрите от лошите войни може и да успокоява съвестта им, но в действителност военните интервенции на Запада имат само една цел - да утвърдят доминантната му позиция.

Псевдохуманизмът на Запада

САЩ и европейските им съюзници използваха събитията от 11-ти септември като предлог за прекрояване на света и наказване на онези държави, които не искаха да им се подчинят, пише Тарик Али. Един от аргументите му е свързан с Афганистан, където войната на практика все още продължава. Там станахме свидетели на една кървава и брутална патова ситуация - с корумпиран марионетен режим, както и с чужди военни сили, които не са в състояние да постигнат победа, четем в анализа.

Тарик Али иронизира псевдохуманизма на Запада. Той твърди: "Либерални и консервативни политици от Европа и Америка, които съставляват гръбнака на управляващите елити, твърдят от една страна, че вярват в толерантността, но от друга водят войни, за да наложат ценности си в неоколонизираните държави. И макар да отричат напълно терористичното насилие, тези елити нямат проблем с това да оправдават измъчването, осъждането и убийството на хора. В същото време те обявяват извънредно положение в държавите си, което им позволява да арестуват когото си поискат без съд и за дълго време".

Според британския интелектуалец днес войната се използва като легитимен инструмент за политически действия, стига да се провежда със съгласието и най-добре под ръководството на САЩ. Тарик Али обвинява Запада в това, че войната е представяна дори като хуманитарна необходимост. Едната страна извършва престъпление след престъпление, докато другата, претендираща за морално превъзходство, прилага наказателни мерки и отказва правото на победената от нея държава да разполага със суверенитет. Обновлението на тази държава е стриктно контролирано: с военни средства в комбинация с неправителствени организации и пари. Този колониализъм на 21-ви век, тази доминантност се подкрепя от глобалните медийни мрежи, които се явяват важен стълб в политическите и военни операции от всякакъв характер, пише Тарик Али.

Дали и либийците няма да съжаляват?

Това според него се отнася и до Либия. На интервенцията в Либия трябва да се гледа като на част от една добре оркестрирана акция, пише той и добавя, че сценарият за арабските страни изглежда почти винаги така: "Сигнализира се подкрепа за движението срещу един диктатор, помага се на бунтовниците да победят, чрез което обаче Западът налага контрола си над тях, отнемайки им спонтанността и подема. В крайна сметка се възстановява предишният статус на зависимост. Достатъчно е да видим как британците и французите се хвалят с успеха на шестмесечните си бомбардировки в Либия, но и с това, че за отплата  вземат под контрол нефтените залежи на тази страна."

Границите на този мръсен протекционизъм, налаган от Запада, се определят от Вашингтон. Не би било чудно, ако един ден либийците, които от отчаяние подкрепяха бомбардировачите на НАТО, започнат да съжаляват за някогашното си решение, както впрочем днес съжаляват иракчаните, пише Тарик Али.