Лъжи, обещания и заклинания: Какво ще стане с Великобритания?

Тереза Мей се изправи пред камерите и със смайващо дебелоочие заяви, че страната ѝ се отправя към светло бъдеще. Великобритания щяла да е вече независима от ЕС. Пълни измишльотини, твърди Бернд Ригерт.

Да се чудиш и маеш на самочувствието и настойчивостта, с които британската министър-председателка прави на глупаци своите сънародници. След срещата на върха в Брюксел, на която в погребално настроение беше подпечатан мъчително изработеният договор за напускането на Великобритания, Тереза Мей се изправи пред камерите и заяви, че страната ѝ се отправя към светло бъдеще, защото занапред ще може да сключва по-изгодни търговски договори с целия останал свят. Освен това сега Лондон възстановявал контрола си над миграцията и занапред не трябвало да превива гръб пред надутите съдии от Европейския съд. Всичко това са пълни измишльотини, защото според споразумението за раздяла, в отношенията между Великобритания и ЕС на първо време нищо няма да се промени – поне до края на 2020 година, а може би и година-две след това.

За този период Великобритания остава част от общия пазар, което означава, че европейските граждани могат свободно да влизат в страната, а присъдите на Европейския съд в Люксембург продължават да са задължителни. През тези години Лондон ще продължи да плаща и вноските си в общата каса, но вече ще бъде лишен от правото на глас. Британците няма да участват нито в Европейските съвети, нито ще имат свои депутати в Европейския парламент. Тъй че изобщо няма да бъде изпълнено обещанието, с което привържениците на Брекзита омайваха избирателите преди фаталния референдум: че Великобритания ще си върне контрола над своите собствени дела.

Преходен период ли?

И изобщо не е сигурно, че това положение ще се промени след изтичането на преходния период. Защото Великобритания ще се добере до мечтаната си независимост единствено в случай, че до края на 2020 година бъде изработен нов договор за двустранните отношения с ЕС. В противен случай Обединеното кралство ще остане в един не особено изгоден митнически съюз с ЕС, а Северна Ирландия навярно ще бъде практически член на европейския вътрешен пазар.

Само отложени си остават централните проблеми: за бъдещия статут на Великобритания и за границата между двете Ирландии. Защото „политическата декларация", подписана от Лондон и ЕС-27,  не съдържа същински проекторешения. В най-добрия случай тя е списък с пожелания, в който са изброени всички възможни области на бъдещото сътрудничество. Ако тези пожелания наистина се осъществят, Великобритания и занапред ще бъде нещо като член на ЕС. Тъй че закономерно възниква въпросът: за какво всъщност беше целият този цирк? Да не говорим, че сегашният вариант на споразумение не е особено благоприятен нито за Великобритания, нито за ЕС. Както много точно го формулира холандският премиер Марк Рюте след историческата среща на върха в края на седмицата: „Всички губят, никой не печели!"

Но Тереза Мей явно не се интересува особено от действителността. Вместо това тя сваля звезди от небето за своите избирателки и избиратели – същите звезди, които им сваляха лъжците, провели кампанията за напускане. Министър-председателката просто иска по някакъв начин да прокара сделката през разбунения си парламент. А изгледите за това са лоши. Ако спечели гласуването в парламента, Тереза Мей най-вероятно ще изгуби подкрепата на северно-ирландските юнионисти, а с това – и правителственото си мнозинство. Ако пък сделката не мине в парламента, Мей навярно ще трябва да подаде оставка – или пък просто ще бъде свалена от собствената си Консервативна партия. Попаднала е в капан. Капан, от който и един следващ министър-председател няма да може толкова лесно да се измъкне.

Къде са милиардите?

Riegert Bernd Kommentarbild App

Бернд Ригерт

Единствената останала алтернатива е Великобритания още през март 2019 да напусне ЕС без договор и без преходен период. Тогава вече, вместо обещаваното „светло бъдеще", ще настъпи истински хаос. В този вариант дори финансовите изгоди за Лондон ще се окажат повече от скромни. В момента, след приспадането на всички извънредни отстъпки, Великобритания плаща в общата каса на ЕС около 6 милиарда евро. Тези пари привържениците на Брекзита вече авантюристично са обещали в двоен и дори в троен размер на своите привърженици. Само гръмкото послание, че британското здравеопазване ще получава по 394 милиона евро седмично от спестените в Брюксел пари, ще струва на държавния бюджет цели 20 милиарда евро годишно. Да не говорим за милиардите допълнителни разходи за субсидиране на британските фермери.

Но не само британците си затваряха досега очите за проблемите, които възникват след Брекзита. Великобритания все пак внася третата по размер вноска в общата каса на ЕС, тъй че на предстоящите бюджетни преговори за периода след 2021 година автоматично възниква въпросът: кой ще запуши отварящата се финансова дупка? И на този въпрос няма да може да се отговори с „умела дипломация", както Ангела Меркел похвално оцени постигнатото дотук. За този проблем ще трябват истински пари и силна политическа воля.

Теми