Мадрид не иска румънските роми

Ботушите затъват из дълбоката кал на едно бедняшко мадридско предградие. Децата навън разнясят убити плъхове. Бараките в най-ниското все още са пълни с вода. На други места румънските роми вече са започнали да ги ремонтират. Алекс разказва, как успял в последна минута да спаси семейството и децата си от придошлите води.

Упреци и недоволство

Цялата тази картина изпълва с мрачно недоволство 47-годишния Анхел, който от години насам помага на доброволни начала на бедняшкото население в този квартал. Анхел обвинява и кмета на Мадрид Алберто Руиз-Гаярдон, който беше казал пред вестник "Ел Паис", че оказването на социална помощ в проблемните квартали би могло да привлече още повече роми от Румъния. Според Анхел градските управи са се надявали, че наводнението ще реши проблема с ромските колиби в покрайнините на Мадрид от само себе си. Той казва:

"Властите пускат реклами, в които се говори за "Великолепен Мадрид". Ние обаче искаме, Мадрид да е великолепен не само в близките новопостроени квартали или в дворците на властта в центъра на града. Нека говорим например за децата в ромския квартал. Те също имат права: да ходят на училище и на лекар, да имат поне минимум хигиена в своя бит.

"Та нали това са все пак граждани на ЕС"

Не бихме искали да привикваме към тези колиби. Но докато хората нямат никакви алтернативи, тези колиби са единственият покрив над техните глави", казва Анхел.

В Мадрид няма недостиг на жилищна площ. Тъкмо обратното: 300 000 жилища стоят празни, включително и поради бясното строителство през последните години. Без помощта на властите обаче ромите нямат шанс да си намерят квартири. Един от тях казва:

"Постоянно търся квартира. Тук, във Валекас, има нов жилищен квартал, но наемите са прекалено високи - по 800, 900 и 1000 евро. Аз печеля обаче само по 900 евро като нощен пазач, а и имам пет деца. Подобни наеми не са по силите ни. Така не може да се живее."