Мадуро стремглаво върви към пропастта

Резервоар бензин - 1 цент, инфлация - 1 милион: Мадуро неспасяемо върви към пропастта. Атентатът срещу него няма да успее да отклони вниманието от все по-крещящите проблеми във Венецуела, коментира Ута Тоферн.

Николас Мадуро твърди, че през главата му са минали поне двайсет опита за преврат и/или атентати. Досега нито един от тях не му е навредил. Напротив, режимът само черпи нови сили от всяка действителна или измислена атака на задграничните „империалисти" или на „дясно-екстремистката" опозиция в страната.

Последният инцидент показва, че Венецуела се намира не само в отчайваща политическа и икономическа криза, но и в информационна война. Защото изобщо не е ясно дали президентът Мадуро действително е бил атакуван с дрон. Пожарникари в Каракас заявиха, че е имало експлозия на газова бутилка. Самият Мадуро обаче сега използва инцидента за нов лов на вещици срещу опозицията, за ругатни срещу съседни държави като Колумбия и не на последно място – за чистки в армията и в близкото си обкръжение. А всичко това заедно отклонява вниманието от все по-крещящите проблеми във Венецуела.

Резервоар бензин - един цент

Предполагаемият атентат се състоя само три дни, след като Мадуро обяви новата си политика по отношение на бензина. По ирония на съдбата той го стори точно в момента, когато цял Каракас часове наред беше останал без ток. Освен това правителството разпореди да се проведе преброяване на автомобилите в страната и предупреди, че само участвалите в това преброяване ще могат да се ползват от субсидираната цена на бензина. В момента един резервоар бензин във Венецуела струва по-малко от един евроцент, но самият бензин се внася, защото индустрията в страната с най-големите петролни резерви в света отдавна е съсипана.

Thofern Uta Kommentarbild App

Ута Тоферн

МВФ току-що обяви, че през тази година инфлацията във Венецуела навярно ще достигне един милион процента. Правителството възнамерява още този месец да проведе валутна реформа, с която да бъдат задраскани пет нули от стойността на боливара.

Гладуващи деца

Освен бензина, във Венецуела се субсидират още много стоки и услуги: електричеството, градският транспорт, хранителните продукти, лекарствата. Но всичко е дефицитно, защото държавата не разполага с необходимата валута, за да внася повечето стоки. А така наречената „боливарска революция" много успешно съсипа собствените производствени мощности във Венецуела.  Непрекъснато се разпространяват информации за болни хора, оставени без лечение, за запуснати болници, за гладуващи деца, за майки, които са принудени да се занимават с контрабанда, и за отчаяни хора, които напускат страната.

Опитите на режима да стори нещо за подобряване на положението не само изглеждат безпомощни – те СА безпомощни. Венецуела е съсипана до основи и ще ѝ трябват десетилетия, докато успее поне да се доближи до жизненото равнище на съседните държави – нищо, че навремето беше най-богатата държава в Латинска Америка. А от многобройните дефицити вече страдат дори най-заклетите привърженици на бившия президент Уго Чавес, покойният предводител на „боливарската революция".

Правителството рискува да падне в собствения си капан, защото няма нищо по-опасно от това да премахне държавните субсидии. Доказват го примери както от други латиноамерикански държави, така и от самата Венецуела. Николас Мадуро добре го знае, но навярно просто няма друг изход. Така режимът му целенасочено се е отправил към пропастта.