Майски празници и манипулации около досиетата

Празничността на сгъстеният от културни събития месец май бе вгорчена от поредния министерски гаф, Румен Петков извади няколко досиета и нагорещи обществено-политическите страсти. Време е да се сложи край на средствата и начините, по които бившите тайни служби манипулират обществото и го заплашват със стари призраци.

918 автомобила с регистрационни табели с повтарящи се цифри, затъмнени стъкла или движещи се в кортеж автомобили на мутри, са били проверени за два дни при съвместна акция на прокуратурата и МВР. При съвместната операция за 24 часа са били задържани 416 души. Из новините на вестник 24 часа

Откъдето и да го погледнем, голяма многотия през месец май, о чудно хубавият май, когато шестваме от културно събитие на друго културно събитие, сгъстен от празничност, дух, пролет. Не преувеличавам, когато говоря за приповдигнатостта на май, сякаш тъкмо през този месец ни закрилят светите братя, предвождат нашите шествия, дирижират духовите ни музики, разсияват лицата на деца и възрастни, на първолаци със свидетелства в ръка и достолепни професори в академични тоги. Невъзможно е да видиш, чуеш и обиколиш всички концерти, премиери на книги, нощи на музеите, мобилни студия, фестивали на изкуствата – но май е месецът, когато ти се иска да си навсякъде в празничността на случващото се, в харизмата на културата.

Жегата и дъждът не те възпират да се втурнеш към НДК и с радостно изумление да констатираш колко добро място си е намерил Панаирът на книгата, просторните фоайета на първите три етажа най-после дават въздух на издатели и читатели, простор за общуване. В градската градина, на мястото на някогашния мавзолей интелектуалци и артисти беседват при трийсетградусовия пек, мажоректи развяват младата си красота под звуците на “Върви народе възродени”, и животът изглежда друг и по-смислен.

Но и в меда на май не може да се мине без лъжицата катран. И думата ми не е затова, че полицаите за броено време са развалили настроението на някоя и друга дебеловрата мутра, заставайки с палка в ръка на пътя на кортежа й. Бял кахър е и дето някой и друг бил задържан за 72 часа в ареста, имат пари хората, ще се оправят. И в имането – бая многотия, 918 кортежа не са шега работа, с толкоз нещо няма да се посрамим като ни приемат в Евросъюза, няма да минем за бедняци.

Катратранът дойде от другаде, от избирателно и манипулативно отворени досиета. Тази съвместна акция на Румен Петков, присламчил се и в челото на празничното 24-майско шествие, с какви очи да се чуди човек, направо приличаше на провокация спрямо мислещите хора в държавата, притулялият се призрак на държавна сигурност сякаш не издържа, изскочи и отметна белия чаршаф, с който се бе дегизирал, и ни напъпли многотия от погнуси, кошмарни спомени, биографични ужаси, напълзя ни едно недалечно минало, което по никакъв начин на оставяме да заздравее. Или всички досиета трябва да бъдат отворени, или всички – унищожени. Зловещата избирателност на нечия невидима ръка, сочеща този или онзи като доносник, който заслужава презрение, вече ни додейва – започнаха да се размиват съвсем границите между добро и зло, между истина и неистина. Не може да се живее до безкрай в берящата рана на обществото, досиетата. Не може и затова нека се сложи край и край.

Общински съветници от Дупница свикаха извънредно заседание, за да обсъдят проблема с престъпността в града. Всъщност да заявят, че Дупница на практика се управлява от мутри, които чрез рекет контролират почти всеки бизнес в града – от малки пекарни за хляб до сериозни общински поръчки в различни сфери. Общинарите изнесоха данни за насилие, които напомняха ранните времена на мутрите – изнудване от най-примитивния тип. Примерът с хлебаря, който бил вкаран в запалена фурна е красноречив. Така действаха мутрите в началото на прехода, когато със сила положиха основите на застрахователния си бизнес. Постъпката на общинарите може да се разглежда и като смела, но и като отчаяна. Изглежда нещата са толкова сериозни, че нищо друго освен колективен призив за помощ и то от страна на управляващите града може да помогне. На пръв поглед нещата изглеждат така. И то само за хората, които не са от Дупница и не познават ситуацията. Всъщност само преди година кмета Първан Дангов и голяма част от общинските съветници, които сега се вдигнаха на борба с мутрите дадоха награда почетни граждани на Дупница на същите тези мутри. Става дума за двама бизнесмени, които наистина от години тероризират града и то с помощта на онези, които сега се борят с престъпността. Хора, запознати със ситуацията в Дупница твърдят, че сегашният кмет Дангов е спечелил изборите с помощта на споменатите бизнесмени, а сегашната внезапна позиция на общинските съветници е продиктувана от разнопосочни бизнес интереси. Между другото интересен е и факта, че бизнесмените, които тормозят града са бивши служители на НСБОП. Както впрочем по-голямата част от големите престъпници на България. Произходът им е все от службите, които уж трябваше да се борят с престъпността и да защитават националната сигурност. Историята с Дупница е показателна, защото е умален пример за състоянието на цялата държава. И ако полиция и община в един малък град не могат да се справят с двама рекетьори и малката им армия от мутри, то какво остава за градове като Варна, Пловдив, София…Работата е там, че никой не иска да се справя с престъпността. Предпочитат да се оправят с нея. И от това оправяне стигнахме до положението да не правим разлика между политици и бандити. Не можем да видим ясна граница между държава и престъпност, защото втората управлява първата. Това може да се усети и без специални мониторингови доклади от ЕС. Случаят в Дупница е само поредния нагледен и бих казал нагъл пример.