Майсторите на отлагането

Понякога погледът назад помага много за освежаването на европейската памет - на срещата на върха преди половин година бе решено точно това, което бе решено и на последната: отлагаме всички смятани за необходими реформи. Този път подобряването на икономическата координация и обвързващите решения бяха прехвърлени за октомври 2014. И както обясни нещата австрийският канцлер Вернер Файман: всичко това още не е узряло. Или - вместо сега да се приемат безмислици, които никой не разбира, по-добре нещата да бъдат отложени.

Още през юни 2012, т.е. преди година и половина, председателите на Европейската ккомисия, на Европейския съвет, на Европейския парламент и на Европейската централна банка определиха графика за реформи в икономическия и валутния съюз. От революционните замисли обаче бе осъществен само този за банковия съюз, който при това ще има нужда от години, докато заработи пълноценно.

Вече никой не говори за реформи

От тогавашното усърдие за извършване на реформи днес няма и следа. Преизбраната канцлерка свива рамене и мълви, че били нужни още много работа и убеждаване. Само ден преди срещата на върха в Брюксел тя заяви в Бундестага, че държавите от ЕС трябва да поемат обвързващи ангажименти в сферата на икономическите реформи. Но нищо подобно не се случи - само бе заявено, че решението ще бъде взето един ден.

Може да се каже и другояче: усърдието на Меркел за реформи в Европейския съюз буксува. Дори и примамливото ѝ предложение да бъдат възнаградени тези, които прилежно са осъществили реформите и са положили усилия за икономии, не съблазнява никого. Отказват не само държавите в криза, но и северните, в които икономическата ситуация е спокойна. Лидерите на европейските страни не искат отново да спорят за пари, тъй като бонусът за реформите ще трябва да бъде финансиран от останалите нетни платци.

Предизборно спокойствие

На какво се дължи това, че този път силите на европейските лидери се изчерпаха толкова бързо? В това отношение Меркел бе пределно ясна и на една от пресконференциите си призна, че ритъмът се определя от финансовите пазари. А понеже в последните няколко месеца пазарите са спокойни и не се очертава да атакуват държавите в криза, волята за реформи в ЕС рязко спадна.

Експертите все пак предупреждават, че финансовата и дълговата криза ни най-малко не е приключила, само донякъде е под контрол и винаги може да избухне отново. Но това очевидно не безпокои европейските лидери - тях сега ги интересува как ще минат следващите месеци. През които най-напред трябва да се проведат изборите за Европейски парламент, след което да бъде сформирана и новата Европейска комисия. А председателството на ЕС през следващата година ще бъде в ръцете на засегнатите от кризата Гърция и Италия. На този фон никой не е склонен да се занимава с болезнени реформи и да спори сериозно с избирателите за нови начини на разпределение на компетенциите между ЕС и националните държави.

Какво става с европейския проект?

Но предколедното спокойствие може да бъде измамно, тъй като все някога европейските избиратели, които през май ще трябва да гласуват за нов парламент, ще разберат, че държавните и правителствените ръководители не са си свършили работата. И няма никаква съвместна бъдеща концепция за Европа - има по-скоро протакане. Първото предупреждение дойде от агенцията "Стандарт енд Пуърс", която понижи кредитния рейтинг на ЕС.

Финансовата и дълговата криза трябва да бъде възприета и като шанс за приемането на по-добра икономическа и финансова политика за еврозоната. Много от добрите намерения за консолидиране и по-строг бюджет контрол са реализирани само наполовина. Началото на съвместната социална или данъчна политика все така не е сложено, нито пък е намерено решение за проблемите с високата безработица в много части от Европа.

Ако държавните и правителствените ръководители продължат да /без/действат по същия начин и да се блокират взаимно, не бива да се чудят, че въодушевлението, предизвиквано от европейския проект сред избирателите и в самата Европа, е по-скоро умерено. И това ще се отрази и на активността на изборите през май. В някои от държавите в криза на евроизборите се гледа като на един вид вот към националните правителства. Във Франция, например, се прогнозира сериозен завой надясно към "Националния фронт". Накратко - последната среща на върха на ЕС може да бъде наречена "среща на отложените решения", докато всъщност има нужда от енергичен действащ съюз.