Малцина са спортистите, които се отказват от допинг

На експертите е известно, че допинговата субстанция еритропоетин отдавна вече е демоде. Тя е заменена от медикамент, който стимулира гените по такъв начин, че организмът да произвежда собствен еритропоетин. Един от водещите германски експерти по проблемите на спортния допинг Патрик Дийл казва:

Генният допинг е недоказуем

"Една от най-големите опасности в момента е свързана с генния допинг. Смятам, че има много голяма вероятност той вече да се използва. Атлет, който в този момент получи подобна субстанция, би имал огромно преимущество пред останалите. Той на практика не би трябвало да се притеснява, че пробите му могат да се окажат положителни, защото въпросните субстанции не могат да бъдат доказани."

Въпросният медикамент всъщност е бил разработен за тежкоболни пациенти - за хора, страдащи от анемия, които с негова помощ да произвеждат повече червени кръвни телца. Първите клинични изследвания бяха прекратени поради различни неблагоприятни странични въздействия. За топ-спортисти обаче това едва ли може да е спирачка, казва молекулярният биолог Дийл. Така стоят нещата например със субстанцията миостатин - това е протеин, който спира мускулния растеж.

Ако например се изключи съответния ген, организмът не произвежда повече миостатин и мускулната маса се увеличава лавинообразно. За първи път този ефект е бил наблюдаван в опити с лабораторни мишки, станали по-късно известни под името "мишки-Шварценегер". Съответният медикамент е бил разработен за пациенти с мускулна слабост и миопатия. Първите рзултати от едно клинично изследване са твърде многообещаващи за атлетите, които потенциално се интересуват от допинг: тежки странични въздействия не бяха установени. Експертът казва:

Готови на всичко в името на победата

"Затова е ясно, че миостатин може да играе огромна роля сред онези, които ползват допинг. Това се знае от всички. Изпишете например в търсачката Гугъл "миостатин" и вижте какво ще излезе. Интересът е гигантски."

Кой го е еня, че това е забранено, още повече, че всички възможни допингови субстанции - растежни хормони и анаболни вещества - се предлагат в интернет. Според Патрик Дийл малцина са атлетите, които не ползват някакви стимулиращи препарати. Има и анкети сред спортисти, в рамките на които се задава въпросът: Би ли взел нещо, ако то ти гарантира изкачване на стълбичката на победителите при следващата Олимпиада, макар да е много вероятно това да съкрати живота ти с десет години? Знаете ли какъв е резултатът? Над 80% отговарят утвърдително.