Манипулираният гняв

„Наслагването на кризи”, за което говореше през миналата седмица българският президент Георги Първанов, беше ловко превърнато от стратезите на властта в „наслагване на протести”. Резултатът не закъсня – енергията на необичайното за зимата обществено и политическо напрежение беше насочена встрани от основното искане на протестиращите за смяна на

компрометираното и некадърно управление

на тристранната коалиция. Скъпо струващата и организирана почти корпоративно от ключовата в странната коалиция „Напред” заможна партия „Лидер” демонстрация за рестартирането на два от спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”, преследваше няколко цели. Основната, подкрепяна яростно от българското „ядрено лоби” още от края на 2006 година цел, е блоковете да заработят отново, но този път не поради недостиг на електроенергия, а за компенсация на бизнеса за загубите му от газовата криза.

Паническото предложение на президента Първанов за спешно пускане на 3-ти блок на атомната електроцентрала само ден след спирането на руския газ за България и предпазливото, все пак, „прегръщане” на идеята от правителствения глава, беше посрещнато с мълчание от Брюксел, тъй като официално искане за подобна стъпка от страна на София все още липсва.

Европейският съюз не забравя

Едва ли, обаче, ЕК ще забрави, че условие в присъединителния договор на България е затварянето на 4-те блока, че той е ратифициран от НС с единодушие, като преди това е бил обсъден от експерти и приет от президентската институция, че за спирането на блоковете се изплащат близо 600 милиона евро компенсации и не на последно място, че в кулминацията на газовата криза България продължаваше да изнася значителни количества излишна електроенергия, което прави прословутата клауза 36 от Договора неприложима до нейния краен срок през тази година.

Друга цел на демонстрацията беше да отнеме вятъра от протестите пред българския парламент, насочени директно към смяната на сегашното управление чрез предсрочни избори. Благосклонното отношение на премиера Станишев и на вицепремиера Калфин към бизнес-радетелите на българската енергетика и отделеното време за чай и лични разяснения на „правните и дипломатически” възможности за успех, подсказва за посоките, в които управляващата БСП ще търси съмишленици в предизборната надпревара.

Отклоняване на вниманието

Важна цел на многохилядната „енергийна” процесия беше отклоняването на общественото и медийно внимание от причините за реалната газова криза, от нейните виновници и последствията за отношенията между България и Русия в навечерието на тържествените посещения в Москва на президента Първанов и премиера Станишев по повод началото на „Годината на България в Русия”. Защото очакваното „не” на Брюксел по въпроса за реакторите автоматически ще пренасочи патриотичния „енергиен гняв” на обърканите граждани от Москва към Брюксел. А това би било музика в ушите на управляващите, на които предстоят поредните евро-шокове около кризата, спрените фондове и очакваните критични доклади по глава „Правосъдие и вътрешен ред” в годината на европейски и парламентарни избори.

„Млада била, излъгала се!”, обичат да казват иронично възрастните. 20-годишната демокрация в България е все още прекалено млада, изглежда...