Мариупол - един град-заложник

В Азовско море напрежението се усещаше още преди Русия да задържи трите украински военни кораба на път за Мариупол. Този украински град може да е следващата цел на проруските сепаратисти, ако конфликтът ескалира.

От покрива си Дмитро Еременко обозира цял Мариупол: пристанището с многобройните празни кейове, самия град, гигантския стоманодобивен комбинат, който засенчва всичко останало и дава хляб на десетки работници. На хоризонта се издига и кула с фар, която обозначава териториалната граница на Мариупол. Отвъд нея се намира фронтовата линия на сепаратистите, поддържани от Русия – само на някакви си 20 километра от центъра на града.

Еременко е главен инженер на пристанището в Мариупол в Източна Украйна и всъщност иска да ни покаже нещо съвсем друго. Неговата гордост е тъкмо покривът, покрит със слънчеви панели. Това е бъдещето, вярва той. Но как ли ще изглежда бъдещето в един град и едно пристанище, когато Русия ги постави изцяло под свой контрол и вече еднолично решава кои плавателни съдове могат да влизат в Азовско море, и кои - не?

Кримският мост като пречка 

Нещата в Мариупол не вървяха добре още преди Русия да арестува трите украински военни кораба, които бяха на път тъкмо към този град. Боевете, които се водят от 2014 година, до голяма степен откъснаха Мариупол от почти целия индустриален регион навътре в сушата. А най-тежкият удар дойде с построяването на Кримския мост. Тази година руският президент Владимир Путин тържествено откри моста над Керченския проток, който свързва Азовско с Черно море и разделя Крим от Русия. Под този мост вече не могат да преминават големите товарни кораби от класата „Панамакс". А тъкмо такива кораби досега правеха повече от 40% от оборота на пристанището в Мариупол.

Но това сякаш не е всичко. Киев се оплаква, че Москва непрекъснато издига нови препятствия пред украинския граждански и търговски флот. Много усложнените проверки за сигурност, които правят руските тайни служби на корабите, преминаващи под Кримския мост, често пъти изцяло парализират движението. Понякога корабите трябва да чакат цяла седмица. В тази ситуация многобройни чуждестранни превозвачи вече не извършват курсове между Черно и Азовско море.

Следващата цел на Москва?

„Мариупол е Украйна!" – пише на един огромен, продран плакат край опожарените развалини на някогашното кметство. Сградата беше подпалена през май 2014 година, когато проруските сепаратисти в продължение на два месеца владееха града. Но адът продължи и след завръщането на украинската власт в града. Наблюдателите открай време предполагат, че тъкмо Мариупол ще бъде главната цел на едно бъдещо настъпление на сепаратистите.

Хората в града гледат да стоят надалеч от фронтовата линия. Мнозина вече са толкова уморени, че просто не ги е грижа. И държат под леглото си куфар, готов за път. Но има и други нагласи. Особено по-младите хора сякаш вече са свикнали с войната, с КПП-тата и със заблудените снаряди. „Всичко е наред", казва един млад мъж. „Хората вече са привикнали, за нас тази ситуация вече не е извънредна."

Karte Asowsches Meer Krim Ukraine Russland DE

В морето обаче напрежението е много по-осезаемо. То се усеща особено отчетливо на борда на „Донбас" - флагмана на украинската флота. Повечето членове на екипажа познават лично моряците, арестувани от руснаците по време на инцидента в Керченския проток. Но те познават и руските си „колеги". Преди анексирането на Крим по-голямата част от украинските ВМС беше стационирана тъкмо на този полуостров, в съседство с руския Черноморски флот, който и до днес си остава в своята главна база Севастопол.

Когато Москва сложи ръка върху Крим, украинските моряци бяха изправени пред избора: да останат там и да положат клетва за вярност към Русия, или да напуснат дома си, за да продължат службата си за Украйна. Повечето моряци избраха Украйна. Но при всеки сблъсък с руската флота те виждат насреща си хора, който доскоро са носели същата униформа като тях самите.

Слаба флота, силен противник

Офицерът Максим Носенко разказва, че е скъсал с предишния си живот на Крим, за да продължи да служи на Украйна в Мариупол. Той не вярва, че в Азовско море украинската флота е в състояние да оспорва превъзходството на руснаците. А Кремъл непрекъснато се позовава тъкмо на украинската заплаха, когато затваря Керченския проток. „В момента Русия има в региона много повече кораби от Украйна: брегова охрана, съдове на ФСБ, Черноморския флот. Изобщо не може да става сравнение", казва Носенко.

Един поглед към пристанището в Мариупол е достатъчен, за да стане ясно, че човекът е прав. Ако не броим вече 50-годишния „Донбас", украинската флота в региона се състои най-вече от малки патрулни съдове, не много по-големи от туристическо корабче.

Теми