МВФ и България

Представители на Международния валутен фонд посетиха София от 18 до 25 октомври, за да обсъдят икономическата политика на правителството и очакваното икономическо изпълнение до края на тази година и през 2007. Целта на тази мисия на фонда е да се подготви четвъртия и последен преглед по предпазното кредитно споразумение между България и фонда. То беше сключено през 2004 година и изтече на 5 септември, но по искане на българското правителство беше удължено до март 2007.

Според изявлението на МВФ, главните теми на последните разговори са включили бюджет 2007, най-новите развития във финансовия сектор и напредъка – или липсата на напредък – в провеждането на структурните реформи.

Експертите от мисията намират, че въпреки добрите икономически резултати през тази година и очакванията БВП да достигне 6%, а инфлацията да слезе на 4.8%, старите проблеми остават.

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс остава висок и до края на годината ще достигне 14 %. За сравнение, през май тази година от фонда се притесняваха от очаквано нарастване на дефицита до 12.4% за годината, сега ситуацията се е влошила. Причината за нарасналия дефицит се приписва на силния натиск на частното потребителско търсене. Търсенето според МВФ само ще расте и ситуацията ще се влошава ако се облекчат данъчните норми или пък започне нова вълна на разрастване на банковото кредитиране. Очаква се тези общи макроикономически тенденции да продължат през 2007, като растежът ще се засили, а дефицитът по текущата сметка и външният дълг ще се увеличат. Въпреки че българското правителство е поддържало строга фискална политика, което е помогнало да се избегнат рискове свързани в външните икономически фактори, то не е напреднало достатъчно с провеждането на структурните реформи.

От фонда виждат значителен риск в едно “значително и ненавременно намаляване на данъците през 2007”. Неговите експерти препоръчват няколко стратегии за поддържане на ниска инфлация, силен растеж и задържане на дефицита по текущата сметка. Мерките включват минимален фискален излишък от 2% през 2007, който да се основава на реалистични бюджетни предвиждания и да не разчита на целогодишни вариации в решенията за разходите. В предишни документи на МВФ в тази връзка се посочва, че някои бюджетни практики на българското правителство водят до подкопаване на парламентарния контрол върху действията му. Друга мярка е умерено повишаване на заплатите в публичния сектор, което да не застраши бюджета за заплатите, и накрая – да се предприемат категорични действия за провеждането на структурните реформи до края на тази година.