Между Гърция и Македония се спори не само за името

Още повече, че миналия месец македонският премиер Груевски изпрати на своя гръцки колега Караманлис доста странно писмо.

В него той моли "дълбокоуважавания г-н Караманлис" да насочи своето внимание към една от най-трудните фази в отношенията на двете балкански държави - а именно - към

последиците от гръцката гражданска война, приключила през 1949 година

На страната на впоследствие загубилите битката комунисти по онова време се сражават твърде много славянско-македонски жители на Северна Гърция - факт, който Груевски разбира се, не споменава в писмото си. Тези славяни подкрепят комунистите, не защото са горещи привърженици на марксизма, а защото комунистите са тези, които обещават, че след края на диктатурата на Метаксас ще им осигурят македонска автономия в рамките на гръцката държава. Когато започва да се очертава поражението на комунистите, мнозина от македонските славяни започват да търсят спасение зад граница. Както пише Груевски, в края на 40-те години "няколко стотин хиляди граждани и целите им семейства напускат държавата, в която са били родени, подгонени от войната и изоставяйки къщите си и цялата си собственост. "Голямата част тези "предимно етнически македонци" се заселват след това в Югославия и то най-вече на територията на Македония - пише Груевски и идва до същината на своето изложение: и до днес на тези бежанци не била осигурена възможност да се завърнат по родните си места, за да получат обратно собствеността си, камо ли пък да си възвърнат гръцкото гражданство. От гледна точка на Груевски това е тройна дискриминация, за чието премахване той настоява като начало да се създаде съвместна комисия от специалисти, които да започнат да събират данни за изселването на етническите македонци.

"Егейските македонци"

- както и до днес наричат бежанците и техните наследници в Македония, по числеността си представляват доста сериозен фактор за бившата югославска република, така че всяка инициатива на Груевски в тази насока, вероятно ще му донесе гласове на следващи избори. Историкът-славист Щефан Трьобст - професор от университета в Лайпциг и един от най-добрите познавачи на македонската история предполага, че в днешна Македония има още няколко стотин хиляди егейски изселници.

Десетилетия след края на Втората световна война и дори след падането на комунизма, мнозина от тези егейци преживяват твърде неприятни неща, когато се опитват да посетят старите си родни места в Гърция. Едва след голямото източно разширяване на ЕС през 2004 година, за голяма част от тях става възможно безпрепятствено да пътуват до бившите си села. Онези от бежанците, които днес притежават унгарски, полски или друг паспорт от ЕС, биват пропускани от гръцките граничари, макар и с голямо нежелание. За притежателите на македонски паспорт обаче това не се отнася. Тези хора разказват с достоверни детайли,

на какви издевателства са подложени и как им отказват виза за пътуването

ако в паспортите им като място на раждането е посочено населено място със старото му славянско име, което днес е променено. Не само пряко засегнатите предполагат, че това представлява целенасочена стратегия, която да осуети възможността да се подават жалби пред гръцки съдилища, в които да се настоява за връщането на изоставената от бежанците собственост. Груевски, разбира се, избягва да формулира нещата така директно в писмото си, макар темата да му е позната от най-ранно детство: бащата на Груевски също е егейски македонец, роден в село Крузоради. Който днес търси подобно населено място на гръцката карта, така и няма да го намери. Днес то се казва Ахлада.