"Между нас казано"

Тия дни в рекламния проспект на една голяма търговска верига за хранителни продукти се предлагаха български екологично чисти краставици за по едно евро и трийсет – или на почти двойна цена спрямо обикновенните – не - екологични съответствия. Това до голяма степен е изненадващо – защото български плодове и зеленчуци не се срещат в изобилие на германския пазар, / да не говорим, че и на българския вече не са в изобилие...което е ощо по-лошото/ . Наличието на български еко-краставици в германските търговски проспекти показва, че гладът на германския пазар за екологично чисти продукти не може да бъде заситен от собствена продукция, просто защото търсенето е голямо, а предлагането – недостатъчно. Множеството скандали с развалено и вмирисано месо през миналата година и разкритите търговски далавери до такава степен нарушиха доверието в търговци и производители на хранителни продукти, че в момента се забелязва силен интерес към екологичните продукти. Благоприятен факт е това, че еко-продуктите вече не са така стряскащо скъпи както преди години. Това се дължи на навлизането им в асортимента на големите евтини търговски вериги като Алди, Плюс, Лидл и сие. Огромното търсене от Германия, което докара двуцифрени числа прираст на биоземеделието, до голяма степен обаче се задоволява от чужбина . Това е шанс за производители отвън – включително и български, и малшанс за германските селски стопани, които реагираха със закъснение на новата тенденция в търсенето. Според наблюдатели, вина за това има настоящето правителство, което намалило онази част от европейските субсидии , които се отпускат на производителите на екологични продукти. Така по щандовете на магазините за еко-храни в Германия човек може да си купи хранителни продукти от цял свят, включително от Китай, Мароко и други страни, които не са в ЕС и които извличат ползи от голямото търсене. Проблемът е в това, че преориентацията на производителите към екологични продукти изисква време – поне две години, а търсенето е сега. Полски производители се похвалиха по време на най-голямото екологично изложение “Биофах” в Нюрнберг, че са сключили договори за милиарди с някои от най-големите германски търговски вериги като Реве. Освен еко-храни, се търсят и всякакви други неща, които имат претенцията да щадят околната среда и да не и нанасят по-големи вреди, отколкоте е неизбежно. След като Австралия обяви, че забранява конвенционалните електрически крушки и в бъдеще ще се употребяват вече само енергоспестяващи крушки, Германия по всяка вероятност ще последва този пример. В крайна сметка тя винаги е имала претенцията ,че е европейски лидир в опазването на околната среда и то с право. Пестеливото и щадящо отношение към природните ресурси и към енергията отдавна са залегнали в ежедневния бит на германския гражданин и са за него нещо естествено . Ще дам за пример разделното събиране на отпадъците - между 80 и 90% от произвежданите в Германия стъклени амбалажи са рециклирани суровини. Пестенето на вода е доведено почти до съвършенство, а онези съвети, над които сега в България още се усмихват снизходително – за това, как да се пести електроенергия как да не се разхищава питейна вода, как да се запазва топлината в жилището чрез изолация и други дребни трикове – са все неща, на които германецът гледа съвсем сериозно и които е превърнал в своя ежедневна задача. За това допринасят и медиите. Ежедневният печат, списанията за радио и телевизия, брошурите на потребителските централи и многобройните предавания на телевизията с пазарна и потребителска ориентация често информират за това . Най-новият елемент на темата за щадящо отношение към околната среда са идеите за промяна на годишния данък за моторните превозни средства. Министърът предлага, данъкът да се обвърже с количеството вредни газове, които колите изпускат. Досега данъкът се плащаше според кубатурата на двигателя. Ако предложението на министъра се приеме, онези, които замърсяват най-силно околната среда ще плащат и най-висок данък. Протестите срещу тази идея са доста скромни. Това първоначално ме изненада, докато не се сетих, че всички стари коли, бълващи отровни газове, просто отдавна вече се намират в България.... На човек само му остава да си помечтае за времето, когато и в България ще си избират колата не по мощността и имиджа, с който тя е свързана, а по грамовете въглероден двуокис на километър.. Дочуване до идния месец. Пред микрофона беше Бистра Узунова.