Мемоарите на Йошка Фишер

Йошка Фишер не желае да бъде разбран погрешно. Не, книгата му не трябвало да се чете като разчистване на сметките с бившия му шеф, канцлера Герхард Шрьодер. Погледът назад към “червено-зелените години” бил по-скоро съчетание от отчет и анализ. Но Фишер не крие, че отношенията между бившия канцлер и бившия външен министър по никакъв начин не могат да бъдат окачествени като “мъжко приятелство”. Фишер, който след напускането на Бундестага през 2006 преподава една година в елитния американски университет Принстън, се радва на голямо внимание в родината си заради равносметката си на германската външна политика от Косово до 11 септември.

При представянето на мемоарите си в Берлин бившият водач на германските Зелени бе в много добро настроение, позволявайки на присъстващите да надникнат в душевния му живот. Той подчерта, че противно на сегашните спекулации за него няма повече завръщане в политиката. Но като политическа личност, той щял да продължи да коментира актуалните развития. Критиката му по адрес на сегашния курс на собствената му партия се оказа по-мека, отколкото се очакваше.

Не така меко се отнася в книгата си Фишер към Шрьодер. Той описва подробно една среща между двамата през 1997, по време на която Шрьодер подробно му описал как ще изглежда разпределението на силите при евентуална изборна победа през 1998: “По-големият е готвачът, по-малкият келнерът. Отказът да се приеме този факт е типична зелена надменност.” По този начин, според Фишер, Шрьодер положил основата на отношенията в червено-зелената коалиция, които останали непроменени до края.

Фишер каза на пресконференцията при представянето на книгата си, че лично и емоционално Оскар Лафонтен му бил навремето “много по-близък” от Шрьодер. Извън политиката между него и Шрьодер никога не съществувало лично приятелство, и той бил “дълбоко разочарован” от неочакваното оттегляне на Лафонтен от правителството. Фишер пише, че червено-зелената коалиция била проект на поколението от 68-ма година, което искало да промени Германия.

Бившият външен министър описва подробно кризата в неговата партия, предизвикана от участието на Германия във войната срещу Югославия през 1999. Фишер трябваше да използва всичкия си авторитет и реторично умение, за да убеди Зелените в смисъла на германския ангажимент. Един друг аргумент, който също му помогнал да спечели мнозинството от Зелените на своя страна, бил уж военният план, според който сърбите възнамерявали да унищожат албанците в Косово. В книгата си Фишер назовава източника на тази информация, оказала се по-късно неверна:

“Българската външна министърка Михайлова бе човекът, който ми даде тази информация, с която разполагало нейното правителство. Аз предадох информацията по-нататък. Тя бе проучена и преценена за вярна.”

Това е само първият том от спомените на Йошка Фишер; идната седмица той започвал да пише втория том.