Миграцията в Германия

Германия става все по-многообразна, все по-отворена към света и по този начин – по-богата. Чужденем е поне единият от родителите на всяко четвърто от родените през 2003-та година деца, 15 процента от сключваните бракове са двунационални – нищо чудно, при положение, че живеещите в Германия чужденци са девет процента от населението. И ако може да се говори за съществуването на определена група, която да осигурява особено свеж импулс на застаряваща Германия, това са най-вече младите чужденци.

Необезпокоявани от политическите спорове за мултукултурата или водещата германска култура, в Германия идват на бял свят все повече млади хора, които имат дядо в Турция и чиито първи думи изобщо не са казани на немски. Един ден – ако всичко върви както трябва – именно те ще работят за пенсиите на някои изпълнени със страхове спрямо чужденците германци. Разбира се – немалки са рисковете самите тези млади хора да се окажат в социалната мрежа и да се превърнат в тежест за обществото. Именно тази е точката, в която водените от месеци с голям ентусиазъм дебати около политиката спрямо чужденците, намират особено благоприятна почва – подобряването на условията за живот за младите хора с емигрантски произход в Германия. За да внасят приходи в бюджета на застаряващото общество, а не да изискват разходи.

Допуснатите до момента пропуски са огромни – те могат да се видят както в училищата, така и в социалните служби и бюрата по труда. В Берлин 26 процента от децата-чужденци напускат училището без да го завършат, 29 процента прекъсват професионалното си обучение, безработицата далеч надхвърля средната за страната. Проблемът с недостатъчната езикова подготовка на свой ред отдавна е превърнат в ключов. В един от берлинските квартали е създадена специална инфраструктура, насочена към това да подпомогне турците и арабите да се справят с проблемите на ежедневието без да знаят и дума немски. Междувременно всички експерти вече са единодушни, че насърчаването на изучаването на немския език трябва да започне още в предучилищна възраст. Но – при положение, че трябва да плащат за детето си към 150 евро месечно в детската градина, турските родители биха предпочели да го оставят на грижите на баба му. Която изобщо не говори немски. Как при това положение би могло да се организира изучаването на немския език от страна на младите чужденци, как би могло да финансира, да се контролира и да се санкционира при установяването на нарушения? Именно този въпрос се нуждае от спешен отговор – много повече, отколкото споровете за мултикултурата или водещата култура.