Микрокредити от Америка за бедните по света

КИВА е една от организациите-пионери в микрофинансирането. Тя дава възможност на обикновени американци да подпомагат с малки заеми бедни хора по света, които искат да започнат малък частен бизнес, от който да преживяват. Обикновено никоя банка не би отпуснала заем на такива хора. Най-много желание да се помогне привличат нуждаещи се в Ирак. Причината е, че милиони американци се чувстват отговорни за съдбата на иракчаните след американската инвазия. Много от тях не могат да дадат голям заем, но $25 долара почти всеки може да си позволи. Оказва се, че такива малки суми могат да изиграят огромна роля.

За заемите на КИВА се казва, че променят живота на хората. Какво точно е КИВА? Това е идея, родена в Калифорния. Думата „Кива” означава „съгласие” или „единство” на суахили. Избрана е за име на уникална нон-профитна организация, създадена от двама бивши студенти от Станфордския университет. Те следват по стъпките на Мухамад Юнус, автор на първоначалната идея за борба с бедността чрез микрофинансиране, за която през 2006 година той получи Нобелова награда. Юнус създаде опериращата от Бангладеш банка за микрокредити „Грамийн”. Но световното търсене на мирокредит се преценява на около $300 милиарда долара годишно. Докато „Грамийн” не може да го задоволи, възможностите на интернет са практически неограничени. Тъкмо това използва КИВА.

Принципите, които движат тази организация, са идеалистични. Тя започна дейността си чрез своя уеб сайт през март 2005. Нейната цел е да създава връзка между хора, които могат да дадат малки заеми, и дребни предприемачи в развиващите се държави, които се нуждаят от заем, но са толкова бедни, че няма кой да им го отпусне. Тя публикува профили на нуждаещите се и пълни данни за целите на заема. Типичните заеми отпускани от КИВА са малки, $300-400 долара, по-рядко - над $1,000 долара. В един заем могат да участват много кредитори, с малки суми, които могат да платят по интернет с кредитната си карта. Когато сумата за търсения заем бъде събрана, тя се изпраща чрез местни организации за микрофинансиране. Срокът за изплащане е обикновено 12 месеца, а заемът е безлихвен. Единствената лихва се взема от местните партньори на КИВА. Те са 48 подбрани микрофинансиращи институции, които идентифицират бизнесите в нужда и организират заемите, както и тяхното изплащане. Лихвите, събирани от тях, могат да стигнат 10%. Административните разходи на организацията се покриват от дарения. Служителите на КИВА работят повече на доброволни начала, дори основателите имат много малки за САЩ и за обема на работата заплати: около $3,300 долара на месец.

От създаването си КИВА е отпуснала е $7.6 милиона долара заеми на 11,500 души в 33 страни. До 2008 година заемите ще стигнат $10 милиона. Те помагат на цветарка в България, на шивачка в Индия, на бръснар или уличен продавач на сокове в Мексико, отиват за създаване на фризьорски салончета, малки магазинчета - създават поминък, който променя живота на много бедни хора по света.

Огранизацията има огромна поддръжка: търсачките „Google” и „Yahoo”, „Microsoft” и фондацията на Бил Гейтс, „YouTube”, PayPal и веригата „Starbucks”, и много други.

Една от 39-те развиващи се държави, където КИВА отпуска заеми, е България. Страната предлага типична картина на това как работи американската организация.

Много от заемите - 35 - са отпуснати за създаване на дребни бизнеси на роми в Сливен. Наскоро журналистката от Сиатъл Карол Гучи, която публикува серия пътни бележки за България, и която е участвала във финансиране на заеми за Сливен, описа невъзможността за ромското малцинство да финансира микропроектите си по друг начин. Просто никоя банка не би им отпуснала заем. Гучи пише и за предразсъдъците и недоверието, които българите имат към ромите. Много от ромите наистина крадат и просят, пише журналистката, но има и много, които са установени на едно място и се опитват да намерят работа, да образоват децата си и да изградят някакво бъдеще.

Единият бизнес проект, финансиран със заем от КИВА, принадлежи на 26 годишна пътуваща търговка на чорапи от ромски произход. Другият е на ромско семейство, прехранващо се с продажба на дърва за горене. Други заеми са дадени на ромско семейство, което продава орехи, на ромски майстор с магазинче за поправка на велосипеди, както и на българи във Враца и Силистра, за малък магазин и земеделска ферма. Една от ромските получателки на заем споделя, че в България няма никой, който би помогнал по този начин.