Минно поле

Минното поле, в което навлезе управлението на тристранната коалиция през втората година от членството на страната в ЕС, започна да взима все повече жертви. Още в края на април четирима от най-хаотичните министри от кабинета – на МВР, отбраната, земеделието и хранителната промишленост и здравеопазването „хвръкнаха във въздуха” за несправяне с работата след близо тригодишните безумства, според европейските критерии, извършвани в техните ресори. Четиримата обаче оставиха толкова много неизбухнали мини зад себе си, че през последните месеци след тях продължи да трещи и гърми. Системата на МВР продължава да се намира в тежка прострация след като позволи пред очите й да се разиграе скандалния случай с отвличанията срещу подкуп на спортен деятел и неговата съпруга. Експлозиите в Челопечене демонстрираха съвсем реално колко експлозив е заложен във военното ведомство не само с „неутилизираните” стари боеприпаси, но и със заменените военни имоти, с

неясните и вероятно корумпирани многомилионни сделки

с военна техника. Спрените средства по програмата САПАРД изкараха на протест фермери и животновъди, които тепърва ще търсят отдушника на натрупалото се сред тях напрежение. След като системата на здравеопазването беше докарана почти до колапс от бившия здравен министър, заложените от него шашки с динамит ще продължат да гърмят чрез очертаващите се тази есен нови протести на здравните работници.

Заложените от управлението на тристранната коалиция сухопътни мини най-впечатляващо загърмяха след поетапното спиране на европейското финансиране по всички предприсъединителни програми на ЕС, както и отнемането на акредитациите на две от изпълнителните агенции по програма ФАР. Там дори и спешно назначената вицепремиерка по еврофондовете Меглена Плугчиева се оказа почти безпомощна въпреки дадените й всякакви управленско-сапьорски правомощия. Макар от „евро – фондовите” взривове на този етап да хвърчи само перушина, неизбежно след ваканцията във въздуха ще се размятат министерски тела и откъснати административни крайници.

Предстои ли обаче „Големият взрив”?

Ако се съди по разгарящия се все по-бързо фитил на аферата с Людмил Стойков, един от седемте национални „супер-герои” на европейската агенция за борба с измамите ОЛАФ и щедър спонсор на българския президент, такава експлозия е неизбежна. И тя ще бъде тежка, защото укриването на подобна бомба със закъснител на столичния булевард „Дондуков” 2, е особено рисковано начинание поради късото разстояние на срещуположното ведомство, в което се помещава кабинета.

Да нахълташ в заложеното от собствените ти ръце минно поле във властта е проява на отчаяна безизходица. И добър пример за готвещата се за управлението опозиция. Пример не толкова за ефектно самовзривяване, колкото за много по-сериозни размисли.

И изводи, естествено.