Мирът в Близкия Изток

През изминалата седмица и посещението на папата в Турция, и смъртта на бившия руски агент Литвиненко, и напрежението между Брюксел и Анкара бяха във фокуса на медийния интерес. За тема на седмицата ние избираме обаче едно предстоящо събитие, за което не без известна ирония пише Бернд Улрих в седмичника ди Цайт: предстоящото пътуване на първия германски дипломат Франк-Валтер Щайнмайер в Близкия Изток.

Германският външен министър планира обиколка из Близкия Изток. Звучи като дипломатическо всекидневие, но всъщност в момента е нещо много трудно. Най-вече заради многобройните подозрителни държави по онези земи. Те са не само неморални, но и адски трудни. Особено когато имаш нужда от тях. В момента Западът има нужда от подозрителната държава Сирия. Сирия, която, говори се, нарушавала суверенитета на съседен Ливан, извършвайки атентати срещу тамошни политици. Сирия, която нелегално снабдявала Хизбола с оръжие, за да извършва нови нападения срещу Израел. Тъкмо поради това ООН разположи свои войски наоколо: за да спират контрабандата на оръжие, стига да я забележат. Ако не я забележат – не я спират. По тази причина обаче Израел продължава непрекъснато да извършва полети над Ливан, което на свой ред допълнително отслабва правителството в Бейрут. То, впрочем, и без това е с оредели редици, включително и в резултат от споменатите атентати. С две думи: Сирия е затънала до гуша в блатото. Освен това президентът Асад дава подслон на емигрантското крило на Хамас, което пречи на всеки опит на Хамас като участник в правителствената коалиция в Газа да постигне поне малко мир с Израел. И сякаш всичко това не е достатъчно, Дамаск си сътрудничи и с най-подозрителната държава в региона – с Иран. Когато една страна е отговорна за толкова много беди, срещу нея трябва да се води борба. Но ако и това не помага – трябва да се посети. Тъкмо такъв опит направи германският външен министър – за последен път през август. Обаче Асад точно тогава реши да дръпне една особено огнена реч срещу Израел и Щайнмайер беше принуден да се откаже. Сега министърът планира четиридневна обиколка из региона, в чийто рамки на няклоко пъти ще преминава покрай Сирия, докато издебне подходящия момент и успее да свие към Дамаск. В региона обаче е достатъчна една-единствена бомба и една-единствена грешна дума, за да стане на пух и прах приобщаването на Сирия. Защото трудно се работи с подозрителни държави. Особено когато имаш нужда от тях.

Коментира Ди Цайт.