Мистерията на българските политици

Само 100 часа след като публично подкрепи идеята на крайната националистическа партия „Атака” за произвеждане на национален референдум за новините на турски език по БНТ, българският министър-председател Бойко Борисов взе думите си назад. Направи го убедително в радиоефира със самопризнанието, че „президентът Георги Първанов в случая бил прав, че референдум за новините на турски език е капан за премиера”. В духа на пълна откровеност лидерът на управляващата партия ГЕРБ призна, че е дал рамо на идеята само защото тя била „залегнала в предизборните обещания на „Атака”, която сега „подкрепяла кабинета”. Също с безхитростна домашна дипломатическа лексика външната министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева допълни, също по радиото, че „референдум няма да има, защото ще ни се смеят хората”.

Преди това евродепутат от левицата предупреди чрез медиите от Брюксел, че ако по време на предстоящото изслушване в ЕП номинираната за българска еврокомисарка не се разграничи от идеята за референдум за турските новини, рискът от провал е голям, а бързото излизане на премиера от споменатия капан е наложително, преди той да се е превърнал в „курт” на турски, сиреч във „вълчи” капан.

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът...”

Е, добро е всичко, което завършва добре, казва поговорката, доказана с още много примери от вече 5-месечното управление на правителството на ГЕРБ. Не са забравени категоричните колебания на г-н премиера относно местенето на фискалния резерв от националния трезор в частни банки, приключили с вярното решение милиардите да останат там, където се намират и сега, фрустрациите около строежа или не на АЕЦ ”Белене”, повишаването или запазването на акциза на алкохола, тютюна и бензина и т.н. Важното е, че в тези объркани времена на криза и окаяно икономическо и финансово наследство на предходното управление, решения се вземат трудно, но в крайна сметка те са правилните.

Предколедната еуфория вероятно е повлияла и на държавния глава Георги Първанов, който по телевизията потвърди отново пристрастеността си към редакторските занимания. Българският президент разкри, че в последните месец-два е редактирал много от съвместните позиции, обявени по-късно от министър-председателя, например за разговорите с Москва по енергийните проекти, за политиката към съседна Македония, дори по някои социални въпроси. Думите на г-н президента ни върнаха към едно друго негово публично откровение преди две години, когато той сам обясни, че е бил „привлечен” през 1989 година от „служител на тогавашното Външно министерство” да сътрудничи в редактирането на мемоарите на виден българин от Македония, и че не бил знаел, че всъщност работи за тогавашната ДС, а още по-малко, че се води в нейните архиви под псевдонима „Гоце”.

Политическата клоунада

Може би за да повдигнат обяснимо ниското предпразнично настроение на българина, други две публични фигури разиграха в кулоарите на парламента клоунада на парливата местна тема „хомосексуализъм”. Ако репликите между лидерите на РЗС и „Атака” бяха разменени на Женския пазар в София, едва ли някой щеше да им обърне сериозно внимание, но щом край парламентарното стълбище освен журналисти са се намирали и чужди дипломати, изкушението на политическите „аркашки” за медийна и международна изява се е оказало неудържимо.

Така част от българските политици вече навлязоха в атмосферата на предпразничния карнавал, където говоренето звучи противоречиво, но всъщност е характерно и реално. В което се крие и истинската мистерия на българските политици.