"Мистър Европа" и "Мис харизма"

По принцип Лисабонският договор създава възможността чрез новите постове на върха на ЕС Общността да стане по-силна в световен план. Но с избирането на белгийския премиер Херман ван Ромпуй за президент на ЕС тази възможност няма да може да бъде използвана. Решаващо за избора не бяха политическите намерения на ЕС, а по-скоро възможният баланс между ляво и дясно, между големите и малките страни, между Изтока и Запада, между мъжете и жените. И който иска да постигне този баланс, трябва сега да се задоволи с намирането на най-малкия общ знаменател.

По пътя на най-малкото съпротивление

Ван Ромпуй стана първия президент на ЕС не защото е смятан за най-добрия кандидат, а защото общата съпротива срещу него беше най-незначителна. А това е твърде малко за този висок пост. Президентът на ЕС поне в очите на Барак Обама или Ху Цзинтао е т. нар. "Мистър Европа", тоест личността, към която те могат да се обърнат. Дали някой насериозно може да си представи, че ван Ромпуй може да изпълни тази роля? Той вероятно ще стане подходящ координатор и търсач на компромиси, което разбира се и трябва да прави. Но като най-важен партньор на Обама в ЕС човек трудно може да си го представи.

Не по-дорбе изглежда и изборът на Катрин Аштън на поста върховен представител на ЕС за външната политика - една влиятелна позиция и - така да се каже - едно от лицата на Европа пред света. Нищо лично против двамата, но харизмата все пак изглежда другояче. Волю или неволю европейските правителства взеха едно решение, което ще определя облика на ЕС в бъдеще.

Невзрачният персонал има и предимства

На световната политическа сцена ЕС ще продължи да играе една по-скоро скромна роля, която далеч не отговаря на икономическата и политическа тежест на съюза. Вероятно такова е било и желанието на някои. Защото колкото по-невзрачен е персоналът, който представлява ЕС, толкова по-голяма роля ще могат да играят държавните и правителствени ръководители на страните-членки.

Европа ще съумее да защитава своите интереси само, ако се изявява по-силно и единно на световната сцена. Сега обаче би могло да се случи точно обратното. Все пак има и известна утеха. Нека не забравяме, че това беше първият опит. Да се надяваме, че при втория Европа ще си е извлякла поука.