Митичното ''сърце'' на Русия

Но защо "сърцето на Русия" тупти именно на това твърде негостоприемно място? Възходът на Москва е свързан с трагичния период на татарското господство. Конниците на Чингиз хан, които в Азия завладяват територия, четири пъти по-голяма от Римската империя, опустошават и подчиняват най-напред старите и достолепни руски градове Владимир, Рязан, Коломна, Тула и Киев.

Така започват да се усещат предимствата на Москва, която е естествено защитена чрез непроходими блата и гъсти гори. Затова към Москва се отправят безброй бежанци от богатите региони, презети вече от татарите. А владетелите на Московското княжество получават правото да събират данъци от името на татарите. Особено прочут в бруталното събиране на пари бил Иван I (1288-1340), наречен "Калита" - т.е. кесия за пари.

До средата на 14-и век Кремълската крепост е била от дърво и често е била опожарявана. Заради строежа на първата стена от варовик през 1367 година подозрителните монголи си отмъщават с кървава наказателна акция. Московското княжество се превръща в образцов ученик на татарите. Интересното е, че руските думи за пари, мито, държавна хазна и подкуп имат татарски произход. Същото се отнася дори за прословутата "Мономахова шапка", обшита със скъпоценни камъни и злато, която чак до времето на Петър I представлява основна корона на руските владетели.

Съкровищата на Кремъл се състоят преди всичко от плячкосани ценности и подаръци от чужди владетели. Дори изграждането и вътрешното обзавеждане на най-руската от всички руски сгради е поверена на чужденци. Кремъл е творение на италиански архитекти. Най-известният от тях, Аристотеле Фиораванти(1415-1486), е проектирал също и елегантния Успенски събор. Италианецът бил прочут също като надарен машинен и военен инженер, затова Иван III му забранява да напусне Русия, заплашвайки го със затвор.

Православието на Русия - защитник на изконните християнски ценности

Привлекателната сила на Москва по онова време е силно свързана и с православната религия, още повече, че след края на Византийската империя градът все по-силно започва да се представя за последен хранител на истинските християнски традиции. Чрез строежа и богатата украса на църквите, господарите на Кремъл се опитват да изкупят част от греховете си. Най-страшният деспот Иван Грозни (530-1584) е бил фанатично набожен. Ексцесивните изтезания и екзекуции се правели, защато той вярвал, че по този начин ще пречисти душите на своите поданици, а и своята собствена.

Кремъл е и изконният символ на един шизофренен руски патриотизъм, който се идентифицира по-скоро с държавата, отколкото с малтретираните от нея граждани. Без значение дали е ставало дума за насилствено модернизиране на страната като това по времето на Петър Велики или на Сталин, или се е налагало да бъде отблъсната някоя чужда завоевателна армия като тези на Наполеон или Хитлер, великите руски дела винаги са били съпътствани с изумителен брой човешки жертви, многократно надхвърлящи всички чужди жертви от сравними ситуации. Към руската национална гордост следователно спада и меланхоличната гордост от страдалческата история на страната.

Диктатори и диктатури

Цар Петър Велики ненавиждал Москва и Кремъл, заради атмосферата на суеверия и изостаналост. Той изгражда нова, северноевропейска столица, за която Николай Гогол пише, че "старата очевидно му е била недостатъчно негостоприемна и студена". Но само след два века, няколко атентата и държавни преврата, Москва отново става столица на Русия, а Кремъл - цитадела на една параноична държавна власт.

Съветският диктатор Сталин разрушава кремълските манастири и малки църкви, разпорежда претопяването на църковните съкровища. Той превръща цитаделата в постоянна резиденция на политическия елит с тайни коридори, подземия за разпити и изтезания, на които би му завидял дори Иван Грозни. Скоро след смъртта на Сталин обществеността получава достъп до прекрасните икони и съкровища на Кремъл. И до днес магическата сила на тайнствения Кремъл придава загадъчност и митичност на руското държавно управление.