1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Митко Пайнера - новият пионер от Димитровград

1 март 2006

Германският седмичник “Джънгъл уърлд” публикува обширен репортаж за Димитровград. От град на социалистическото строителство, където хората се препитаваха от тежката промишленост, днес Димитровград се е превърнал в столица на попфолка или чалгата, пише журналистката Юта Зомърбауър.

https://p.dw.com/p/AuZl

Директорката на историческия музей в Димитровград Елена Георгиева вади от стар шкаф потъмнели снимки на радостни труженици, димящи комини на химически комбинати, млади домакини с детски колички пред панелни работнически общежития. Преди историческият музей е носел името “Музей на социалистическото строителство”. Сега обаче тази част от историята на града не се показва на посетителите.

През 1947 година Министерският съвет на Народна република България решава да обедини три села и да построи най-големите химически заводи в страната. Там пристигат 50 000 бригадири от цялата страна и повечето остават да живеят в Димитровград.

“Аз съм плод на това поколение – майка ми е от Хасково, а баща ми – от Северна България. Младите хора са идвали тук , за да построят града на своите мечти. Те не са идвали тук по причините, поради които сега хората емигрират в Америка – заради пари. Те са искали да построят нещо за хората”, разказва историчката Елена Георгиева.

Днес тежката промишленост в града е в разруха. Няма повече рудници, а химическите заводи бяха приватизирани и имаше големи съкращения сред работниците. А алтернативна заетост няма.

Основно хората се препитават от битака, на който се продават евтини стоки от Турция – обувки, текстилни продукти и домакински уреди. 59-годишната Елка преди е работила в леката промишленост, а сега чисти тоалетните на битака, за да може да си купува лекарства.

Има обаче и една история на успеха – тя е на Митко Димитров. Преди той е бил машинен инжерен в завода за полиестери. Тъй като винаги е бил музикален маниак, започнал да презаписва аудиокасети на своя аудиокасетофон “Пайъниър”. Днес той е известен като Митко Пайнера, а неговата фирма се превърна в меката на попфолка.

В България не можеш да избягаш от чалгата – тази смесица от попсаунд, фолклорни мотиви от Балканите и ориентални ритми звучи в кафенетата, по радиото, в автобусите и въобще навсякъде на обществени места. “Пайнер мюзик” вече са издали над 200 албума. Попфолкът е добър бизнес, само той може да напълни един стадион, казва Митко Пайнера.

Анелия, Малина, Глория, Преслава, Гергана, Камелия – списъкът с певиците на Пайнер е дълъг. Всичко е като в приказките – запсиваш като обикновено момиче и се събуждаш звезда, разказва Гергана, която изглежда като копие на Памела Андерсън.

Всяка година Пайнер мюзик прави конкурс за таланти в ресторант Приказките край Харманли. 20 от кандидатите се приемат за проби и имат шанс да пробият на пазара.

Момчетата и момичетата от столицата на чалгата – Димитровград, също искат да приличат на своите идоли от видеоклиповете и обложките на компактдисковете.

Бившето кино Дружба в града на социалистическото строителство днес е чалга дискотека. А статуята на комунистическия вожд Георги Димитров вече не е на централния площад. Имало е идея тя да се продаде на виден бизнесмен, който да я постави в своята фирма. Най-добре би отивал Георги Димитров на градината на Митко Пайнера, новият пионер от Димитровград.