Митът Айнщайн

Неговите революционни теории върху времето и пространството образуват основата на модерните естествени науки. Айнщайн не беше единственият гениален учен през изминалия век, но само той придоби статута едва ли не на звезда - както посочва Дитер Хофман от института Макс Планк в Берлин:

"Айнщайн бе разбира се първата звезда на науката. Той беше един вид Чарли Чаплин или Марлене Дитрих на науката."

Трудно е да се обясни все пак как се стига до тази популярност. Началото на медийния шум около Айнщайн обаче може да се определи съвсем точно: ноември 1919, когато снимките на слънчевото затъмнение, направени от една британска експедиция на екватора, показват, че масивните тела действително могат да изкривяват светлинните лъчи, както бе предсказал Айнщайн. Ето какво казва професор Юрген Рен, директорът на Института за история на науката Макс Планк:

"Това превръща Айнщайн в световна звезда. Това е новината във всички вестници. Но тя има и политически фон. Това е времето на тотална политическа изолация на Германия, така че постижението на един германски учен има известен компенсационен ефект."

Често шумът около собствената му личност притеснява Айнщайн, но същевременно той много умело го използва в името на своите идеали: мира, свободата, човешките права. Като убеден демократ той защитава Ваймарската република от враговете й; като радикален пацифист осъжда отново покълващия национализъм в Германия; като еврейски имигрант в Америка се застъпва за правата на чернокожите. Най-вече политическият ангажимент на учения го превръща в легенда още приживе:

"Атомната бомба разбира се е вторият крайъгълен камък, тоест писмото до президента Рузвелт. Той винаги беше на предния фронт на политиката. Мисля, че на това се дължи до голяма степен митът Айнщайн."

Юрген Рен подчертава, че Айнщайн е бил не само велик учен, но и велик човек. Затова неговите завети остават актуални и през новия 21 век:

"Човек трябва да носи отговорност за проблемите, които зачеква. Човек трябва да има също широк хоризонт. При Айнщайн този хоризонт доведе до активен обществен ангажимент. Това става съвсем ясно по време на Първата световна война. Почти всичките му колеги са заразени от всеобщото войнствено ликуване, но не и той. Това именно е примерът на Айнщайн."