Младежи и девойки католици от цял свят се веселят в Кьолн
18 август 2005
лив. Така или иначе в създалата се суматоха 19 души колабираха и 10 от тях се наложи да бъдат изпратени в болнични заведения. Като се изключи обаче тази сянка над празника, който върви уверено към утрешната си кулминация – визитата на папа Бенедикт ХVІ – настроението е повече от приповдигнато. От Кьолн информира Клаус Даман:
Младежта на света празнува: между катедралата и гарата се вълнува пъстроцветно море от развяващи флагове и флагчета участници в “Световните младежки дни”. Отделни групички пеят и ритмични припляскват с ръце, свирят с китари или бият тъпани и сякаш се надпреварват за акустично надмощие...
....
Знаме на червени и жълти ивици редом с американския звазден флаг – подобни картинки не са рядкост на тази световна среща: в случая млада двойка от Виетнам току що се е запознала с група млади калифорнийци.
....
Всички са във възторг от невероятната атмесфера и запознанствата се завързват много лесно...
...
Езиковите бариери не са пречка:
“Има хора от къде ли не: от Чехия, България, Испания, Виетнам и, разбира се, от Германия, има много германци тук”.
В центъра на Кьолн има места, където е невъзможно да се премине. Особено рано сутрин и късно вечер за градския транспорт сериозен проблем представлява придвижването на над 400-те хиляди участници от квартирите, в които са настанени до катедралата и другите важни места на срещата. Още първия ден участниците са били много повече от очакваните, признава говорителят на Кьолнския градски транспорт Франц Волф Рамийн:
“Още вчера, на 16-ти август, преживяхме голям наплив, който ни доведе да границите на възможностите ни като кьолнски градски транспорт. Ситуацията обаче не прерастна в хаос.”
....
За да не се създава хаос, грижи полагат доброволните сътрудници както и тук в перпълнената метро-станция край катедралата. Тяхната задача е да подсигурят никой да не се приближава твърде опасно близко до релсите при пристигането на влак, както и за качването и слизането от композициите.
“Стремим се вратите, да могат да се затварят, колкото е възможно по-бързо, когато хората слизат и се качват, за да може по някакъв начин да се гарантира движението”.
Допълнителни омнибуси и трамваи са пуснати в движение, но закъснения има навсякъде и по всяко време. Този гост от Лондон например е чакал на спирката тази сутрин цели два часа:
“Има достатъчно композиции, само че всичките са така препълнени...”
Понякога се оказва, че е по-лесно и бързо да се върви пеша отколкото да се чакат автобуси и трамваи.