Младите и трудовият пазар в Източна Европа

Професор Георг Кампхаузен от университета в германския град Байройт, от няколко години през летния семестър преподава в словашкия град Кошице. Социологът вижда редица общи обществени проблеми между страните в преход, в това число и България. С Георг Кампхаузен разговаря Александър Андреев.

О: По въпроса за България и Румъния, а по-нататък и за другите Балкански страни, нещата се разбират от само себе си – през следващите години те ще станат пълноправни членове или поне ще се предприемат решителните стъпки към пълноправното им членство. Разбира се, тези страни са на различни етапи в развитието си, особено по отношение на институционалните фактори: демократични основни права, разделение между църквата и държавата, образоавтелнаа политика и прочие. Това особено важи за страна като Турция, чието евентуално еврочленство напоследък е обект на толкова много дебати.

В: Вие имате доста опит от преподавателската си дейност в Словакия: кои са главните проблеми в развитието на обществото в новоприетите страни от ЕС? Какви поуки могат да си извадят бъдсещите еврочленки?

О: Един от най-големите проблеми не само в Словакия, но и в останалите новоприети страни, е огромното напрежение между по-възрастното и по-младото поколение. По-младите са относително мобилни, те се движат из Европа, те лесно възпиремат новото и преработват чуждия опит. По-старите пък с основание с питат дали наистина 40 години от техния професионален живот са били пропилени напразно. Тези хора се натъкват на огромни турдности, когато трябва да се справят с мълниеносните и фундаментални промени в обществото. Често пъти обаче те заемат ключови позиции в държавната администрация и умишлено пречат на по-младите. И още нещо важно. Икономиката се развива по свои собствени закони, това обикновено са законите на пазара. Политиката обаче обикновено не е в състояние да следва това ускорено развитие на капитализма. В резултат: много от хората просто изпадат по пътя към новото пазарно стопанство. Такива хора губят вяра в политиката или пък стават привърженици на различни радикални партии, като именно по този начин искат да дадат израз на своето недоволство. Има и още много общи проблеми в държавите в преход: здравеопазването, образователната политика, емиграцията на сериозни маси млади и добре образовани хора. Впрочем, изтичането на мозъци не е само проблем на тези страни, има го и в Германия, и във Франция. Този проблем произтича от все по-трудната професионална кариера на младия човек. Очаквам скоро нещо много интересно: млади и добре квалифицирани хора от Германия, Франция, Холандия, Италия и т.н. да се насочат масово към Средна и Източна Европа, където пазарът на работна сила през идните години ще изпитва остра нужда именно от квалифицирани кадри. Защото, уви, тамошните специалисти или вече са емигрирали, или изобщо никога не ги е имало.