Много далече от обща позиция - среща на Арабската лига

В 64-годишната си история Арабската лига успя многократно да докаже, че не е в състояние да изпълни това, за което по принцип се създават подобни съюзи - навън да показват единство, а да решават проблемите помежду си. 20-тата поред конференция на Арабската лига, която се проведе този уикенд, показа на света разногласието на страните-членки и неспособността им да вземат решение.

Само половината от страните-членки изпратиха представители на конференцията в Дамаск, останалите изпратиха делегации с нисък ранг, например Саудитска Арабия, Египет и Йордания. Ливан пък въобще не участва в срещата.

Повод за отсъствието е сирийската политика в Ливан,

за която се смята, че е причина за кризата в Бейрут.

Сирийският домакин на конференцията, президент Башар Асад, отрече подобно нещо, но изказването му звучеше не особено убедително: без неговата подкрепа и тази на Иран за ливанската опозиция, отдавна щеше да е избран нов президент в Бейрут и страната щеше отново да се е стабилизирала след войната през юли 2006 година. Лигата застана зад кандидата за президент, който отдавна е одобрен от правителството и опозицията, но не успя да предложи подходяща рецепта за излизането от свързаната с липсата на президент ливанска правителствена и конституционна криза.

Упреците, че Сирия подкрепя терористически групи в Ирак, не можаха да бъдат опровергани на конференцията.

Не беше намерена обща позиция относно Ирак.

Конфликтът между Израел и палестинците също остана нерешен. Тук Арабската лига можеше само да напомни, че вече два пъти е предложила мир на Израел в замяна на оттеглянето му от окупираните през 1967 година палестински територии. Израел не е реагирал на предложенията, констатира с право генералният секретар на Лигата Амр Муса. Мирната инициатива ще продължава да съществува, се реши на конференцията. Липсваха нови идеи за действие, в случай, че ситуацията не се промени.

Би било обаче много лесно, конфликта да се сведе до вътрешния спор на прозападните и проамериканските арабски страни с тези, които са критично настроени към Запада и САЩ. Проблемите са вътрешни и отношенията между Дамаск и Бейрут са класически пример за това. Въпреки че Ливан е един от основателите на Арабската лига, той и до днес не е признат от Сирия, която предявява претенции относно територията на Ливан и затова продължава да се намесва във вътрешните работи на страната.