Може ли да се спечели войната срещу терора?

Човек би трябвало да може много прецизно да брои до три за да разбере, в какво състояние на духа се намира Америка в момента. Защото причините, които правителството изброи като основания за нахлуването в Ирак, бяха основни три: наличието на оръжия за масово поразяване, поддръжката на режима на Садам Хюсеин за международния тероризъм, както и установената в страната диктатура срещу населението. Предполагаемите ръжия за масово поразявен обаче и до днес остават неоткрити. Даже и американският президент Буш престана да твърди, че Садам Хюсеин е оказвал пряка подкрепа за терористичната организация Ал Кайда, отговорна за атентатите от 11 септември. Затова път все по-често се споменаваше факта, че сваленият диктатор повече нямал възможност да пълни масови гробове с труповете на политическите си противници.

След разкритията за сканадала с изтезанията в затвора Абу Гариб обаче и на този последен аргумент бяха нанесени сериозни вреди. Това, че в много арабски страни - и не на последно място в самия Ирак - между новото управление в Багдад и предишния режим на Садам се поставя знак на равенство - представлява ритуал на антиамериканските рефлекси, които никога не търсят причината за евентуални слабости и проблеми у себе си, а винаги у някой друг. В случай на съмнение, кой е този друг, на разположение винаги е Америка. На обратната страна на това арабско самосъжаление се намира американската самоомраза, която също е налична. Многобрйните публицистични доказателства за това с удоволствие се използват в Европа и другаде за да подклаждат антиамерикански настроения. Би било обаче напълно погрешно да се очаква, че подобно поведение може да завладее мнозинството, защото колективното съзнание на обществото все още не е проядено от съмнения. Това остава така даже и след скандала с разкритията за изтезанията в Абу Гариб.

"Месианският комплекс", за който говори историкът Уолтър Ръсел Мийд с поглед към историята на американската външна политика и политиката за сигурност, е дълбоко вкоренен не само в съзнанието на водещите политици, но и в сърцата на американския народ. В това, че Америка може да подари на света "доброто" и свободата - е убеден не само верующият мъж в Белия дом, но и милиони верующи американци в цялата страна. Този консенсус се носи от убеждението, че светът като цяло би бил по-добър, ако станеше по-американски, като Америка се олицетворява с универсалните принципи на свободата, равноправието, демокрацията и пазарното стопанство.

Само че ние днес искаме не само да бъдем защитавани, но и да знаем, как ни защитават, с каква цена и за сметка на кои принципи става това . Изтезанията в Абу Гариб не са били единични случаи, а белези на "грешка в системата"- както се казва от официални места, или пък проява на систематично провеждани методи.

При разпитите на близо 600-те" вражески бойци" в лагера Гуантанамо на остров Куба, ръководни офицери твърдят, че са били получени "много ценни информации" за войната срещу тероризма. С особена гордост се говори и за това, че тези информации, можели в реално време" да се препредават към регионите на бойните действия в Афганистан, Ирак или другаде по света. Но какви са точно инфорациите и с какви средства са били изтръгнати те от затворниците в Гуантанамо? И дали информациите наистина са били толкова ценни, че да оправдаят безсрочното задържане на подозрителни лица? Обществеността може да прецени, дали това е така, само ако бъде информирана, а тя не е.

Вследствие травматичния факт, че атентатите от 11 септември 2001 са станали възможни отчасти и благодарение на недостига на информация или лошата и обработка, се стигна до друга крайност - до желанието да се събират колкото се може повече информации. При това подкрепяното от обеществеността" по-малко зло" - т.е. евентуални нарушения на нечии демократични права в името на националната сигурност - се разраства до неимоверни размери. Отдавна вече споровете около Абу Гариб или Гуантанамо не представляват дребни вътрешнопартийни пререкания. Дали Рамсфелд ще остане на поста си или не е един незначителен детайл около много сериозния дебат за това, как Америка може да спечели войната срещу тероризма, без да предеши загубата си.