US Position Iran

Правителството на Обама издигна в принцип воденето на диалог със замесените в конфликта страни. Затова САЩ сега отново преговарят пряко с Техеран - за пръв път от последните 30 години насам. При това Вашингтон няма илюзии, че спорните въпроси могат да бъдат решени за няколко месеца.

Тактиката на САЩ

Барак Обама преследва стратегията на моркова и камшика: от една страна се упражнява натиск над Техеран да допусне инспектори на МААЕ до всички свои атомни съоръжения, а от друга се обещават икономически помощи, в случай че страната прояви готовност да замрази обогатяването на уран. Това се отнася и до работата на наскоро откритото подземно съоръжение край свещенния град Гом. Иран не отрича съществуването му, но твърди, че то не служело на военни цели.

Ключова роля в американската стратегия на преговори се пада на Русия. Според наблюдатели, това е бил и един от мотивите на президента Обама да се откаже от заплануваната система за противоракетна отбрана в Източна Европа. В замяна на това Обама се надява да накара руснаците да приемат и евентуално по-строг курс на поведение спрямо Иран. Що се отнася до евентуалното втвърдяване на санкциите обаче, външната министърка Клинтън заяви по време на скорошното си посещение в Москва следното:

Очаква се съдействие от Китай и Русия

"Иран има право да използва за мирни цели атомната енергия, но не и да строи атомна бомба. Русия гледа на този въпрос по същия начин, по който и ние."

През последните десетилетия Русия се превърна в най-важния доставчик на оръжие за Иран, докато Китай стана основният му търговски партньор и енергиен доставчик. Затова въвеждането на по-строги санкции срещу Техеран би било възможно единствено с одобрението на тези две държави. По това Вашингтон не храни никакви илюзии.