“Мъките на България с миналото"

Голяма статия на Ной Цюрхер цайтунг документира днес “Мъките на България с миналото”. Става дума за слабо изразеното желание на българите да познават своето минало и да разчистят тъмните сенки в него.

Повече от останалите страни в Югоизточна Европа, България изпитва трудности в справянето с миналото си. Това е основната теза на статията, в чиято подкрепа са приведени няколко типа аргументи : исторически и емоционални : като залегналото в българското съзнание благодарност към Русия заради освобождаването на страната от турско робство, както и политически: като недостатъчната готовност на елитите в България да се запознаят с миналото на комунистическата държавна сигурност и да се извлекат съответните изводи. В тази връзка статията припомня големия скандал около научното изследване на Мартина Балева и Улф Бранбаур, посветено на мита Батак и като признава, че всяка нация се нуждае от своите митове, Нойе Цюрхер Цайтунг критикува факта, че научният проект е извадил на повърхността редица примитивни, откровенно фашистки прояви – такава е квалификацията за последвалите действия от страна на “Атака”, както и популистки или предубедени реакции на политичиеския елит. В тази връзка вестникът споменава реакциите на директора на историческия музей в София Божидар Димитров, както и на президента Първанов. Изданието подчертава в същото време, че над хиляда интелектуалци и открити към света българи са се почувствали неудобно от колективния лов на вещици, организиран срещу Балева и Брунбауер и са настояли за непредубедено разглеждане не само на по-далечната история, но и на близкото минало. Тъкмо там – според Нойе Цюрхер Цайтунг се крие и най-големият проблем на българите. България е онази страна от бившите съветски васали, която изпитва най-голям страх от миналото си - твърди швейцарският вестник и се аргументира така : Едва от април съществува изобщо законовата възможност, гражданите да изискат достъп до личните си досиета на бившата ДС. От това си право до момента са се възползвали кръгло 1000 души. Цитирана е Екатерина Бончева – член на Парламентарната комисия за отварянето на архивите на бившата ДС. Според нея до този момент Комисията има поръчение за работа, но не и финансови средства, нито пък служители, помещения за работа и инфраструктура. Нойе Цюрхер Цайтунг споменава в критичен план и изказването на премиера Станишев, че обикновените българи не се интересували от досиетата,защото страната имала пред себе си по-важни задачи за решаване и пита реторично, дали подобно отношение може да допринесе за мотивацията на парламентаристите от комисията по досиетата. Също така критично Нойе Цюрхер Цайтунг преценява опита на президента Първанов да прикрие миналото си на сътрудник на ДС. Според политолога Иван Кръстев неговото поведение е навредило на международния имидж на България и е дало мотивация и на други хора, да омаловажават своите деяния по времето на старата система.

“Бившата Държавна сигурност спечели битката за демокрация и я държи днес под контрол - така може да се резюмира тезата на цитирания журналист Тодор Янакиев, който от години насам се бори за отварянето на архивите и проучването на историята. Според Нойе Цюрхер Цайтунг той обаче се чувства доста изолиран в своите усилия и цитира горчивото му заключение: “ На нашето общество не му достига чест”.