Мъчителният път към модерността

Ислямът, християнството и юдаизмът са религии на книгата. Но от християнска гледна точка тази констатация се нуждае от прецизиране. Християните също разбират Библията като божие слово, но в центъра на вярата стои личността на Исус Христос. Затова християнството е едва на второ място религия на книгата: Библията е божие слово в човешко слово, докато мюсюлманите разглеждат Корана като пряко, свободно от всякаква човешка намеса, божие откровение. В различното схващане за същността на свещените текстове се крие обаче ключът за способността за реформиране на религиите и за истински междурелигиозен диалог.

Така че на първо място става дума за това дали ислямът може да допусне критично, историческо тълкуване на Корана. Специално католиците знаят, че това не е лесно. По адреса на мюсюлманите съществува подозрението, че в името на божието право те отхвърлят човешките права. Само че християните също воюваха дълго против идеята за човешките права. Едва Вторият ватикански концил през 60-те години на миналия век релативира католическата съпротива срещу човешките права – след което Ватиканът се превърна в техен решителен застъпник.

Не бяха малко католиците, които възприеха този обрат като предателство към традиционното учение. Техните обвинения приличат на онези от ислямския свят. И може да се смята, че те почиват на сходни недоразумения. Признаването на човешките права не означава поставянето им над божието право. Бог сам е дал тези права на човека. Спазването им следователно означава вслушване в божията воля. Ако християните настояват за спазването на човешките права и от мюсюлманите, те правят това не за да ги отчуждят от собствената им култура, а защото смятат, че ислямът може да премине същия процес на трансформация, който са изминали и те самите.

Важна роля в християнско-ислямския диалог играе въпросът за съотношението между религия и държава. Смята се, че ислямът не е способен да раздели тези две сфери, което е основен белег на западната модерност. Секуларната правова държава предоставя свобода на всички мирогледи и вероизповедания, като самата тя остава мирогледно неутрална. Християните искат мюсюлманите да се чувстват у дома си в западните държави. Но те очакват същото и за себе си. Ние не искаме да бъдем граждани от втора класа, каквито сме в повечето ислямски държави, включително и в Турция.

И накрая, отношението към насилието се превърна в кардинален въпрос за всички религии. Мюсюлманите се оплакват, че ислямът се поставял под генерално подозрение. Само че за съжаление терористичната заплаха произлиза предимно от ислямски групировки – и това е факт, който не може да бъде отречен.