1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мъчително бавна дипломация в Африка

24 август 2004

Това, което се разиграва понастоящем едновременно в Хартум и Абуджа, е показен урок по съвременна дипломация и международни отношения:

https://p.dw.com/p/AsVG

ръководителите на Африканския съюз, начело с нигерийския прездидент Олусегун Обасанджо и председателя на Комисията на съюза Алфа Умар Конаре, посредничат в преговорите между двете бунтовнически групировки и една второстепенна делегация на суданското правителство. В същото време британският външен министър Джак Строу отива в Судан, бившата английска колония, за да събира факти; същото направиха вече Кофи Анан, Колин Пауъл и Йошка Фишер.

А положението в Дарфур е пределно ясно. Там се разиграва една човешка трагедия, която започна от един местен конфликт, а междувременно заплашва да се разрастне в презграничен пожар. Международната общност реагира - поне външно. Защото кога преди някои от най-влиятелните политици в света са се изреждали да водят разговори в една от най-затънтените африкански страни? Само че каква е ползата от това? Минимална. Тъй като часовниците в Африка вървят по иначе, в много случаи дори обратно, а преговорите по въпросите на войната и мира все още се изплъзват от руслото и правилата на модерната дипломация.

В Африка личната власт си остава мярка за всичко. Който се докопа до върха на държавната пирамида, той брани мястото си зъз зъби и нокти. Компромисът - това е все още непознато понятия за политическите елити в Африка. Едва погледът в пропастта принуждава африканските политици да отстъпят - и то много предпазливо, за да не изгубят лице. За това е необходимо обаче време, много време, през което продължават да умират хора. За африканските ръководни елити това не е причина, която да ги накара да прозрат нуждата от спешни действия.

Това състояние на нещата се усложнява допълнително от йерархията на международните конфликти, тъй като в приоритетния списък, Африка и Судан фигурират на последно място. И тъй като в сегашния случай не са засегнати непосредствено суровинни, да не говорим за петролни интереси, международната общност си позволява да си прави оглушки. Нейните усилия са насочени към "африканизирането" на усилията за преодоляване на конфликта, с описаните вече болезнени и трагични последствия.