1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мюзикълът „Коса” навърши 40 години

29 април 2008

Точно преди 40 години беше премиерата на най-успешния мюзикъл в историята на жанра: легендарният химн на хипи-движението „Коса”.

https://p.dw.com/p/DqfW
Нова постановка на "Коса"Снимка: AP

Мюзикълът обединява протестите на младите американци срещу консервативното общество и срещу войната във Виетнам, той е призив към мир, свободна любов и поголовно щастие.


Какво ще излезе, когато на едно място се съберат двама актьори (Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу) и един църковен музикант (Голт Макдърмът)? И не само се съберат, но седнат заедно да правят музика? Светът получи отговор на този въпрос на 29 април 1969 година: излиза най-успешният мюзикъл на всички времена: „Коса”.

29 април е паметен ден. Хипитата, привърженици на свободната любов и борци за мир и щастие, образно казано взимат властта в САЩ. Мюзикълът „Коса” триумфира на премиерата си в Бродуейския театър Билтмор. Преди това вече се е въртял близо сто пъти като продукция в по-малки театри. С някои незначителни промени Коса излиза на голямата сцена и веднага обира лаврите. Клайв Барнс пише в Ню Йорк Таймс:

„За успеха има просто обяснение. Мюзикълът е скромен и разбираем, няма претенции.”

А Уолтър Уинчъл, един от най-реномираните критици за жанра мюзикъл, стига дори по-далеч в своята колонка в Ню Йорк Дейли:

„Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Ле Рой Джоунс и другите майстори на едносричната литература изглеждат доста демоде в сравнение езика в „Коса”. Този мюзикъл е толкова мощен, че може да изтласка всички гореспоменати от шоу-бизнеса.”

А ето и рекламата, която в германската преса правят за мюзикъла либретистите Рейдоу и Рани:

„Коса е автентичният свят на хипитата с много талантливи, привлекателни и голи млади хора.”

Всъщност, това, което двамата формулират в своите песни, е израз на протеста на младите срещу властта и срещу войната във Виетнам. Когато „Коса” празнува премиера на Бродуей, във Виетнам се сражават половин милион млади американци. 50 хиляди дезертьори са се укрили в Канада, а 100 хиляди души се включват в протестите на гражданските движения във Вашингтон. Актьорът и певец Рон Уилямс казва по онова време:

„Навсякъде по света младежта се тревожи. Демонстрации, окупации, движението на хипитата, всякакви провокации. Това са протестните симптоми на едно неспокойно време. Мюзикълът „Коса” е най-добрият отговор на въпроса откъде идват тези тревоги. Отговор с музика.”

„Коса” няма особена драматургия, действието не следва класическите принципи. Темите се прехвърлят от една сцена в следващата. С две думи мюзикълът е радикален, радикален е и пацифисткият му патос. Години по-късно, когато Милош Форман засне филмовата версия, „Коса” вече звучеше доста по-политически, отколкото в началото. Във филма на гениалния чешко-американски режисьор на фона на песента „Пуснете слънчева светлина” войниците маршируват по рампата към търбуха на товарния самолет, който излита за Виетнам. Този край на филма „Коса” няма много общо с оригинала, където краят всъщност е една протегната за помирение ръка.