1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Мюнхен” на Спилбърг трябва да се гледа

13 февруари 2006

Филмът на Стивън Спилбърг “Мюнхен” попадна в десятката със своята актуалност. Неговата световна премиера беше преди два месеца, а в момента се върти в българските кина. Коментар от Явор Дачков

https://p.dw.com/p/Auhq

Ние можем да го гледаме в светлината на скандала с карикатурите на Мохамед, който от религиозен се превърна в чисто политически. Подклажданите от тоталитарни ислямски режими протести и ответната, основателна реакция на западните страни превърна скандала в дъвка за медиите, пропускайки възможността да се започне по-дълбок и същностен дебат между Изтока и Запада. “Мюнхен” трябва да се гледа. Не само, защото е великолепно направен филм и близо трите часа въобще не се усещат, а и защото е филм, който вълнува. Такива филми напоследък рядко се правят. Рядко можете да гледате филм, чиито образи ще останат за дълго в паметта ви и за които можете да прекарате цяла вечер в разговори с приятели. Няма да разказвам сюжета на “Мюнхен”. Онези, които се интересуват вече знаят, че той е създаден по действителен случай - трагедията с разстреляните еврейски спортисти, взети за заложници от араби на олимпиадата през 1972г. и последвалите я ответни действия на израелските служби за сигурност. Филмът е вълнуващ, защото не е еднозначен, както впрочем запознати с творчеството на Спилбърг биха могли да очакват. В него няма елементи на пропаганда, както в “Списъкът на Шиндлер” или “Спасяването на редник Райън”. Напротив – успешният опит на режисьора да покаже сложността на конфликта между израелци и палестинци, както и безумието на терористичните акции и от двете страни му навлече гнева на различни еврейски общностти по света. Историята, разказана от Стивън Спилбърг не е проеврейска и това разгневи много хора. Тя е история за безмислието на кравопролитията, водени за парче неплодородна земя и невъзможността тези кръвопролития да бъдат прекратени, защото всяко едно води след себе си нови шест. Погледът на режисьора към цинизма на политиката, употребата на каузи в безпринципни интереси на различни служби за сигурност и растящото безумие на насилието освобождават посланието му от конюнктурна обвързаност и го правят да звучи автентично и сериозно. В този смисъл много интересна ще бъде съдбата му на предстоящото раздаване на наградите Оскар. При наградите Златен Глобус, смятани за предшественици на оскарите филмът не получи нито една награда. Лаврите обра политически коректната лента за любовтта между каубои хомосексуалисти. Интерсено ще бъде дали политически некоректния от гледна точка на американската политика и еврейската доминация в Холивуд “Мюнхен” ще получи награда. Защото той наистина я заслужава. Това е един от филмите събитие не само за последната година, ами май за последното десетилетие. Наистина си заслужава да го гледате, ако вече не сте го направили.