Нагласи в ЕС за приемането на нови страни членки

Остават три седмици до първото тежко изпитание за европейската конституция: ратификацията на основния европейски договор във Франция, който според германският министър на външните работи е «залог за живота на Европа».

Независимо от тоталната мобилизация в Париж, всичко, което ще се случи до 29-ти май – датата на която е насрочен референдумът в Петата република, е в концентриран вид представителна извадка на онези тенденции, които съществуват в по-голяма или по-малка степен и в останалите европейски държави.

На първо място – тенденцията на крайната десница, която разделя Европа по расов, религиозен, социален и географски принцип и която не желае да махне границите между себе си и останалите;

На второ място – крайната левица, която освен всичко изброено до тук, е убедена, че подписването на общия европейски договор е сигурна крачка към забавяне на развитието на страната;

На трето място се нареждат европейските леви, които – особено във Франция – твърдят, че разширяването на Европа е заплаха за създадения социален модел.

На четвърто място са представителите на няколко консервативни партии, които по никакъв начин не приемат, че политически решения трябва да определят бъдещето на Съюза, а не икономически обосновани проекти, както всъщност се случи с подписването на договора в Люксембург между разширена Европа, от една страна и България и Румъния, от друга.

По-слаби, но също така влиятелни, са и гласовете, които говорят за културното наследство, за различията в манталитетите и за неясната бъдеща амалгама, която ще се получи, след като всички традиции в Стария континент се объркат.

Най-силни, разбира се, са гласовете на онези, които сочат новите държави като източник на всички свои битови проблеми – евтина работна ръка, нарушаване на човешките права, увеличаване на престъпността, незачитане на стандартите, проституция и кражби, цигани…

Всичко това засяга България. Когато преди време министърът на европейските въпроси Меглена Кунева обясняваше че е жизнено важно за страната да не бави преговорите, защото европейците ще се събудят един ден от еуфорията, появила се след падането на Берлинската стена, ще се вгледа в лицата на своите нови съседи и няма да ги харесат… - тогава думите й звучаха като на пълководец пред битка, който се опитва да събуди заспалата си армия.

Битката започна. До 1 януари 2007-ма все още имаме шансове да я загубим. А ако я спечелим – това ще е в резултат на кредит – нека не го забравяме.