1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Най-големите финансови скандали в света

28 юни 2009

Американският финансист Бърнард Мейдоф се смята за създателят на най-голямата финансова пирамида в света. Поглед назад в историята на икономическите престъпления показва обаче, че Мейдоф има и много предшественици.

https://p.dw.com/p/Icak
Крупните финансови измами не са новостСнимка: AP

Пионерът - Чарлс Понзи

Италианският мигрант в САЩ се смята за първия голям майстор на финансовата пирамида, която и до днес служи за образец на финансови измами. В англоезичния свят името Понзи е толкова познато, че финансовите пирамиди дори биват наричани "Схемата на Понзи". Финансовият мошеник разказва на потенциални инвеститори, че чрез продажба на международни ценни книжа би могъл да реализира дивиденти от 400 процента и че който вложи пари при него, щял в разстояние на 90 дни да удвои капитала си. Понзи успява да прилъже около 40 хиляди клиенти и да прибере от тях общо 10 милиона долара като накрая изчезват 4,3 милиона долара. Измамникът умира през 1949 година.

Charles Ponzi
Чарлз ПонзиСнимка: AP

Кралицата - Дагмар Бертгес

И в Германия много инвеститори се подлъгаха по финансова пирамида, например по тази на Дамара Бертгес, която се представя като президентка на European Kings Club - дружество без организационно покритие. Между 1991 и 1994 година наивни инвеститори влагат в нейния клуб капитал в размер на два милиарда марки. Тя обещава на вложителите да сложи край на лошия капитал и с това се възползва от страховете им, защото и преди 15 години банките не са се ползвали с особено добър имидж. През септември 1994 година рухва системата на Дамара Бертгес, която се състои от 80 фиктивни фирми.

Спекулантите от германската банка Херщат

Кьолнската банка Херщат е малка институция, но нейният срив през 1974 година разтърсва финансовия свят. Последица - в Германия е основан "Фонд за инвеститорска сигурност", променят се и редица закони. През 1971 година рухва валутната система Бретън Уудс, предвиждаща строги правила за обменните курсове на валута. За търговците на девизи това е новост. Те могат да използват минимални промени в обменните курсове, за да реализират големи печалби. Банката Херщат се впуска от самото начало в този бизнес. Особено успешно действа Дани Дател, който започва да работи в банката през 1958 година най-напред като чирак. Банковият институт Херщат е обзет от истинска златна треска. Скоро много от работещите в централата, включително и портиери се впускат в хазартната игра.

През 1973 година банката бележи оборот от продажбата на девизи в размер на 24 милиарда марки. Година по-късно обаче спекулациите удрят на камък. Вътрешна проверка в банката установява загуби от половин милиард марки. Информирана е службата за финансов надзор. Главният собственик - концернът Герлинг води преговори с големите Дойче Банк, Дрезднер Банк и Комерцбанк за спасяване на банката Херщат. Още на същия ден надзорната служба нарежда да бъдат закрити филиалите на Херщат в Кьолн и Бон. В този ден загубите възлизат на 480 милиона марки. На следващата сутрин пред банката се разиграват бурни сцени. Клиентите искат да изтеглят вложените пари. Касите обаче са затворени.

Frankreich Paris Bank Societe Generale Betrug Jerome Kerviel
Жером КервиелСнимка: AP

Без контрол - Жером Кервиел

В голямата френска банка Сосиете Женерал младият брокер Жером Кервиел иска да стане звезда. 32-годишният чиновник минава за саможивец и компютърен гений, който притежава тайни данни за контролните системи на банката и който явно използва тези познания, без сам да извлича някаква облага. На моменти той търгува с акции за до 50 милиарда евро, без неговите началници да забележат нещо. Докато бъдат разкрити сделките му, Кервиел проиграва 4,9 милиарда евро.

Контрольорът - Ник Лийсън

Не толкова големи щети - само 1,2 милиарда долара загуби - причинява младият брокер Ник Лийсън. Той работи в Сингапур. Далеч от родината си Англия, Ник Лийсън може сам да контролира дейността си, поради което съсипва своя работодател, традиционната британска банка Беърингс. От Сингапур той спекулира на борсата в Токио, където обаче курсовете падат непрекъснато. Дълго време Ник Лийсън успява да прикрие загубите на банкова сметка номер 8888. Преди да избяга той залепва на компютъра си бележка с лаконичното "Съжалявам". По-късно Ник Лийсън описва историята си в книга, по която през 1999 година се прави и филм.

Автор: Р. Винкел/Б. Емануилов Редактор: Й. Йорданова