Напънала се опозицията и родила… подписка

Първо дойде гневът. Той бе справедлив и трябваше да се стовари върху тройната коалиция, след като стана ясно, че България се превръща в нещо като черната овца на Европейския съюз. Въпросът, който опозиционните лидери трябваше да решат, бе как да канализират този гняв, така че правителството да падне. Появиха се най-различни идеи. Бойкот беше най-често звучащата дума през изминалите седмици. От ДСБ поискаха местната власт да саботира държавата. Костов твърдеше, че между нея и гражданите има пропаст и той заедно с другите опозиционни лидери ще очертаят тези граници и ще застанат на страната на гражданите.

После дойде идеята за ден на националния протест, заговори се за деня Х, както и за 11 септември

Междувременно бяха изговорени много силни думи от името на гражданите. Ако човек ги вземаше на сериозно, никога не би си представил как щеше да свърши всичко това. В края на краищата опозицията реши да канализира гнева в подписка и дебат. И това бе най-разумното, което опозиционните лидери можеха да направят, ако вземем предвид същинското влияние на партиите им в обществото. Петър Москов от ДСБ дотам стигна в обидата си от липсата на обществена подкрепа за неговата партия, че нарече гражданите овце. Явно той, както предполагам и неговия лидер, както и всички останали опозиционери, са разбрали, че този път няма да има 10 януари 1997 г. И че дори и българските избиратели не могат да бъдат мамени по един и същ начин. Решението за подписка показа безсилието на опозицията, а нейното безсилие идва от липсата на обществена подкрепа.

В момента в т.нар. дясно политическо пространство тече борба за надмощие

Костов се опитва да оглави процесите срещу тройната коалиция, въпреки че неговата партия има най-малка обществена подкрепа. В това отношение като най-опитен от останалите, той има страшно предимство. Не случайно Пламен Юруков се опитва всячески да държи на дистанция СДС от ДСБ, защото прекрасно знае какво ще се случи, ако им подаде дори и един пръст. Ще му откъснат ръката и ще му превземат партията, която преди години напуснаха с тежки обвинения. В борбата си за оцеляване Костов проявява изключителна активност, но показва огромен дефицит на въображение. Опитвайки се да си намери мястото на командир във формат ЕНП, той пренебрегна критичността на собствените си избиратели и реши, че те ще го следват сляпо, дори ако ги заведе при Бойко Борисов. Въпреки че пуска незначително политически фигури като Москов и Даниел Митов да обявяват промяната в партийния курс, а себе си държи далеч от коалиционните седенки, лидерът на ДСБ все по-трудно може да убеди някого, че прилепването към СДС и ГЕРБ му е неприятно.

При Бойко Борисов нещата също не изглеждат много розови

въпреки че неговата формация е сочена за първа политическа сила от социолозите. Всички знаят, че това е персоналния му рейтинг, а с всеки изминал ден в София той се топи, благодарение на собственото му управление. Политическата му сила пък би се разпуснала веднага, след като той я напусне. Борисов бе принуден да се набута в дясната ниша, за да получи международна легитимация и в ЕНП, където се натресе на Гаргамел. Въпреки че изглежда по-силен от електорална гледна точка, Борисов се държи като хипнотизиран от Костов. Когато воюва с него, нещата са по-лесни: размяна на обидни реплики, няколко клишета за голямото крадене и точка. Когато обаче са в партньорски взаимоотношения, нещата стават по-сложни, защото лидерът на ДСБ започва да поглъща с инстинкт на хищник всичко, което шава на негова територия. А в опозиция няма по-добър и артикулиран политик от него. Нещата стават сложни когато трябва да върши онова, което говори, но това е друга тема. Сега искам да обърна вниманието ви върху един парадокс. Сам Костов не може да определя територията си, защото ДСБ има минимално електорално влияние, но когато тази територия се разшири отвън, както става с формата ЕНП, той започва да я узурпира, а не да я споделя. Съжалявам за тези хищнически сравнения, но те са и единствените представи на Костов за политиката. Той я приема като война и то между животни-хищници, а не като демократично състезание между човешки същества със своите страсти и амбиции.

С досегашното си поведение Костов върши чудесна работа на тройната коалиция

защото като воденичен камък дърпа Борисов и останалите на долу. Те или ще трябва да го теглят, за да го инсталират в следващия парламент (там той би представлявал нещо като паметник на политическото оцеляване), независимо от цената или ще трябва да скъсат още сега, ако искат да плуват на горе. С подписки и дебати определено нямат шанс. Формата ЕНП също е доста измислен, а и все още не сме чули какво мислят Праматарски и Мозер по този въпрос. Те също са част от този формат, който изглежда далеч по-несъвместим помежду си от тройната коалиция.