Наричат го ''един от най-известните българи''
7 май 2014
Българският режисьор Димитър Гочев, който почина на 20 октомври 2013 година, беше избран за „фокусна тема” на тазгодишните Берлински театрални срещи - най-важното театрално събитие в Германия. Фестивалът беше открит с постановката „Цимент” на Димитър Гочев, за когото „Зюддойче Цайтунг” пише, че приживе е бил революционно мислещ режисьор и забележителен археолог на драматургични текстове. В рамките на фестивала бяха показани и три кратки филма на големия германски режисьор и интелектуалец Александер Клуге, посветени на творческата симбиоза между Гочев и покойния германски драматург Хайнер Мюлер.
"Семейството" на Гочев
„Българският режисьор Димитър Гочев вече е легенда”, пише Ая Бах в статия за Дойче Веле, а публикация на вестник „Ди Велт” започва така: „Да изтрием сълзите. Канети, Кристо, Гочев - това са най-известните българи. Театралният свят все още скърби за Димитър Гочев. И му отделя централно място на 51-те Берлински театрални срещи”. Друг германски вестник - „Франкфуртер Рундшау”, публикува по същия повод обширно интервю с актьора Себастиан Бломберг. Ето какво разказва той за работата си с българския режисьор и с тесния кръг негови театрални съмишленици:
„Често се говори за „семейството на Гочев”. То обаче беше съставено от няколко различни „семейства”. „Родословното дърво” на Гочев имаше многобройни разклонения, но се открояваше едно централно ядро. Сред многобройните си „роднини по изкуство” Гочев имаше неколцина братя, сестри и деца, които даряваше с най-голямата си обич, внимание и всеотдайност. Митко беше човек, който изгражда спектаклите върху общия опит на всички участници. Това също напомня за семейния живот. Не можеш винаги да започваш все отначало. Когато работиш заедно с други хора, ти трупаш общ опит, развиваш се заедно с тях - всичко това нито може да се повтори, нито може да се подмени с нещо друго", казва Бломберг.
Страната, която вече я няма
По-нататък актьорът говори за живота в емиграция: "Гочев отдавна е напуснал родината си, живял е дълго в чужбина, в емиграция. На пръв поглед това звучи като биография на герой или страдалец, още повече, че в България са му забранявали да работи. (...) Веднъж го попитах защо не се върне в родината си - днес, когато това вече е възможно. Не ми отговори. Митко беше убеден, че онази страна вече я няма.
Той и в Берлин не се завърна толкова бързо - след годините, прекарани в Западна Германия. Страх го беше, че вече не му е тук мястото, че няма да открие онова интелектуално пространство, което е познавал през 60-те и 70-те години. Но тъкмо защото беше изгорил толкова много мостове зад гърба си, той се чувстваше автономен. Нямаше нужда да се бои, че някъде не си е на мястото - та нали вече му се беше случвало толкова пъти.
Митко и в театъра се движеше точно така - като в емиграция. Той не позволи да го засмуче онзи контекст от трудова всеотдайност, нагаждане към вкуса на публиката и принуда да се поддържа висок рейтинг. Неговата автономност днес почти не се среща”, казва актьорът Себастиан Бломберг в интервю, посветено на покойния български режисьор Димитър Гочев.