Наричат я ''стената на позора''

Протестите срещу "стената на позора", както кюрдите наричат седемкилометровото бетонно заграждение, текат вече отдавна. Кметицата на Нусайбин - Айше Гьокан, е дори в гладна стачка в знак на протест срещу стената. Против заграждението са всички водещи политици от кюрдската Партия на мира и демокрацията, а кметът на Диарбекир Осман Байдемир изтъква следното: "Нямаме нужда от нова Берлинска стена! Нямаме нужда от стена на позора! Тя би белязала съвместното бъдеще на кюрдския народ. Няма да допуснем подобно нещо", категоричен е Байдемир.

Кюрди живеят и от двете страни на границата. Преди 100 години, след Първата световна война, колониалните сили прокарват тази граница напълно произволно: на север от линията днес е Турция, а на юг - Сирия. Границата и до ден днешен разделя много кюрдски семейства, на които им се налага да общуват помежду си през загражденията.

Каква е истинската причина?

Оттатък границата, в сирийския град Камишли, бушува гражданска война. Междувременно кюрдските бунтовници са поели контрола над града, което вероятно е една от причините, накарали турското правителство да издигне стена между Нусайбин и Камишли. Анкара знае много добре, че сирийските кюрди поддържат тесни контакти с ПКК, която в самата Турция е смятана за терористична организация.

В официалното становище на турското правителство се твърди, естествено, друго - а именно, че стената се издига, за да се поддържа сигурността в граничните райони, а и за да се предпазят гражданите от опасността да попаднат в минно поле. Само че в граничния район между Нусайбин и Камишли няма никакви мини - те се срещат само далеч извън градовете.

"Сирийските ни съседи имат нужда от помощ, те са в много тежко положение. Защо изобщо се издига тази стена? За мнозина тя ще се превърне в същинско проклятие", казва кюрдският студент Керем, който следва в Хамбург и в момента е на стаж в една строителна фирма в Нусайбин.

Помирението като мисия невъзможна

Кюрдите си нямат собствена държава. Те обитават граничния регион между Турция, Сирия, Ирак и Иран. И мечтаят един ден да живеят без да бъдат разделяни от граници. Сега обаче се натъкват на поредната стена. Халук Коч, говорител на най-голямата опозиционна партия в Турция - Народнорепубликанската, смята, че в момента стената е възможно най-погрешният знак, тъй като сега турското правителство всъщност води преговори с ПКК за помирение. "Как може да се допусне, че мирът и консенсусът могат да бъдат постигнати по този начин - със стена? И то точно в този момент? Тази стена се издига не в Нусайбин, а в сърцата на нашите кюрдски съграждани", казва Коч.

Кюрдите се надяват, че протестните им акции все пак ще спрат изграждането на стената. Засега обаче Анкара не обръща никакво внимание на демонстрантите. Нещо повече дори: турското правителство възнамерява да издигне още заграждения по границата със Сирия.