Наследството на Държавна сигурност в Източна Европа

За разлика от Германия, създаването на специални служби за работа с архивите на бившата Държавна сигурност в някогашните комунистически страни от Източна Европа продължи много по-дълго. Съответното полско учреждание, Институтът за национална памет, започна работа в края на 90-те години. Директорът му Казимеж Войчицки обяснява това с факта, че победоносната опозиция заработи по демократизирането на страната заедно с бившите властници:

1. "Те ни бяха партньори и на Кръглата маса. Освен това хората така бяха вперили поглед в бъдещето, че въпросът за миналото не се дискутираше особено интензивно."

Лоша оценка на сънародниците си дава словашкият публицист Юрай Алнер. Вестниците информирали наистина подробно за комунистическото минало, но без особени последствия:

2. "Всички се чувстват малко виновни, и всички искат някак си да прехвърлят вината върху съседа си. Така например всички повтарят, че виновна била държавата, партията, функционерът. Досега не съм чул някой да каже, че той също е бил виновен."

Още по-скептична е оценката на унгарския историк Кристиян Унгвари. Само че той прави разлика между политиците и населението:

3. "Съществува готовност за помирение и съзнание за гражданско общество; готовност да се признае, че дори в условията на една тежка диктатура имаше немалко хора, които не станаха ченгета. Или пък хора, които бяха сътрудници на службите, но при дадените условия се държаха сравнително човешки. Нашите политици все още ни спестяват осмислянето на тази проблематика."

Съвсем в мрачна светлина бе представено положението в България от участниците в конференцията във Франкфурт на Одер. В срещата не участва държавен представител, което не е чудно, тъй като съответната комисия бе създадена едва преди няколко месеца. Тя се състои от девет души, които нямат покрив над главата - нещо, което предизвиква удивление у Мариане Биртлер, директорката на германската служба за работа с архивите на Щази:

4. "Членовете на комисията изобщо нямат пряк достъп до архивите, а трябва да се обръщат към Министерството на вътрешните работи. По това се вижда, че е налице общ интерес, нещо, което много ме радва."

Докато в България осмислянето на комунистическото минало тепърва предстои, в други страни отдавна вече се чуват призиви за край на този дебат.