Насрещен вятър от Европа – европейските перспективи на Турция отново под въпрос

�н редактор на турската секция на Дойче веле:

Традиционно ориентиращата се по ценностите на Запада турска република усеща силен насрещен вятър. Този път посоката на този вятър е именно от Европа – континента, към който Турция се чувства принадлежаща от над 80 години насам, както в обществения, така и в политическия смисъл на думата. Историческата цел на Анкара изглежда е под угроза, не само защото в ЕС все по-силни стават противниците на турското присъединяване, а и защото Турция не е в състояние да се справи уверено с тази съпротива.

При това Турция предприема всички възможни й, макар и често смятани от Европа за непосилни, старания, да изпълни задълженията, правещи възможно започването на присъединителните прегевори след 3-ти октомври т.г. Пълноправното членство в евросъюза е и остава целта, споделяна и от огромното мнозинство сред турските граждани. В Европа обаче междувременно завя друг вятър: френският премиер Доминик дьо Вилпен заяви, че трудно може да си представи започването на присъединителни преговори, след като анкара продължава да отхвърля признаването на Република Кипър. А сегашната основна опозиционна и евентуално бъдеща управляваща партия в Германия – блокът ХДС/ХСС продължава неприкрито да е против турското присъединяване и да се застъпва за т.н. “привилегировано партньорство”. При това се изпуска от внимание, каква стратегическа стойност би имала ориентираната стабилно към Европа и нейните ценности Турция. Особено във времената на нарастващия фундаментализъм и ислямски тероризъм.

В Турция това отричателно отношение автоматически води към засилване на националистическите тенденции. От усещането за реалното отхвърляне се поражда опасността от антиевропейско дипломатическо късо съединение. Точно това обаче Анкара трябва да предотврати.

Фактически Турция ще трябва да се примири, че бариерите по пътя към ЕС ще стават все по-високи, а политическата действителност ще ограничава политическите възможности на всички участници в процеса. Нито Анкара, нито мнозинството държави от евросъюза не са виновни, че случаят с Кипър се превърна в препъни-камък за общността. Гърция навремето настоя за включването на Кипър в първата вълна от разширяването, заплашвайки в противен случай с вето срещу всички останали кандидати като Полша, Чехия и Литва. А сега Турция е изправена пред ситуация, в която трябва да признае гръцката част на острова като суверенна държава с претенцията да бъде единствен представител на целия остров, макар и не турската, а гръцката страна да отхвърли плана на генералния секретар на ООН за обединението на Кипър. Това бе трудо да се обясни вътрешнополитически на огромното мнозинство сред турското население.

Неотдавна лансираната от Анкара декларация, според която разширяването на съществуващия митнически съюз между Турция и ЕС върху новите страни-членки не означава автоматически признаването на Кипър обаче бе твърде популистка. Тя само подкрепи онези сили в Европа, които и без това са скептично или открито отрицателно настроени към европейската переспектива на Турция. Обединението на Кипър и всички свързани с него въпроси на юридическите статути трябва да останат прерогатив под егидата на ООН.

Д острата си риторика по случая с Кипър консервативно-религиозното правителство в Анкара обаче само се вкара в задънена улица, от която ще е трудно да се измъкне без загуба на вътрешно- и външно-политически престиж. Факт е, че Кипър вече е член на ЕС и поради това е в по-изгодна позиция в конфликта с Анкара.

Няма нужда човек да е ясновидец, за да постави дебел въпросителен знак пред датата 3-ти октомври като срок за започване на присъединителните преговори. След провала на референдума за европейската конституция във Франция настроенията срещу присъединяването на Турция се усилиха. А в Германия краят на правителството на настроения положително към Турция канцлер Герхард Шрьодер става все по-вероятен.

Турция при така създалата се ситуация трябва да запази хладен разум. Работата е там, че кандидат-членовете на даден клуб трябва да приемат не само правилата му, а и неписаните му закони. В това число и факта, че старите членове претендират за по-удобните кресла, а новите – първо са настанявани на неодобна табуретка. За разлика от може би допусканото в Анкара, дългогодишното членство в други привилегировани клубове като НАТО, Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие имат само силата на препоръки. От тези членства обаче не произтичат никакви права.