На България й беше по-лесно за ЕС

Анели Уте Габани е политоложка от Германския институт за международна политика и сигурност на немската фондация “Наука и Политика”. Институтът е независима научна организация, която съветва германския Бундестаг и федералното правителство по въпросите на външната политика и сигурността. Един от акцентите в работата на Анели Уте Габаньи е интеграцията на Румъния в Европейския съюз.

Госпожо Габаньи, твърдите, че България е била облагодетелствана с по-леки условия за присъединяване към Европейския съюз отколкото Румъния. Кое Ви дава основание да мислите така?

Анели Уте Габаньи: Много просто. Това се вижда от договора за присъединяване от април 2005 година. България, която успя да финализира преговорите си още през юни 2004 година, трябваше да приеме защитни клаузи, това са параграфите 37 и 38 на договора, и тези защитни клаузи бяха, така да се каже – наложени, също и на Румъния, когато приключи преговорите за присъединяване през декември 2004, според които защитни клаузи ако в еда или в двете страни във важни обласи не са изпълнени условията за присъединяване, Европейският съвет може да вземе единодушно решение да забави с година приемането на едната или на другата страна. И когато Румъния приключи преговорите си, беше добавен параграф 39 и там беше записано следното – само Румъния, България вече я нямаше. И там пишеше, че ако Румъния не изпълни условията в 11 конкретни области, Съветът може само с квалифицирано малцинство да реши, че Румъния ще трябва да почака с членството още една година.

Предполагам, че е имало основателни аргументи за налагането на тази промяна. Но това не изигра ли ролята на стимул за Румъния в провеждането на реформите?

Анели Уте Габаньи: През 2002 и 2003 година, когато стана очевидно, че европейските медии са много по-благосклонни към България и когато се повтаряше, че България е подготвена много по-добре – между другото, това се твърдеше и в Румъния. Всяка статия твърдеше: “вижте – румънските управляващи - не правят нищо. Българите са много по-напред и искат да се откажат от тандема с нас” и така нататък. Тогавашният главен преговарящ за Румъния ми каза: “Ние вървим по собствен път. Знам колко добре сме подготвени и знам че ни атакуват повече отколкото българите, но нали ние не правим всичко това за Европейския съюз, а за себе си.” “И съм сигурен”, каза ми той тогава, “че преди присъединяването, Румъния обективно ще е по-подготвена и Румъния ще може да се справи по-добре с неизбежния шок след присъединяването.” Така че, Румъния, за разлика от България, не наблягаше толкова на конкуренцията. Румъния, например, никога не е казвала, дори и когато е била в по-добра позиция: “Сега няма вече да вървим заедно с българите.” Това беше една малко едностранна конкуренция.

След като засегнахте темата за конкуренцията между България и Румъния, мислите ли че членството в Европейският съюз ще помогне да двете страни да се сближат?

Анели Уте Габаньи: И в миналото, връзките между двете страни никога не са били наистина лоши...

Но никога не са били и наистина добри.

Анели Уте Габаньи: Често вина за това са имали Великите сили. Често вина за това е имал Съветският съюз, който непрекъснато изпитваше голям страх от едно сближаване между Румъния и България, и който правеше всичко възможно, включително и чрез предизвикване на дискусии в България относно Южна Добруджа, за някакви си претенции на Румъния към България и така нататък. Една класическа деизнформационна кампания. И аз вярвам и много се надявам, че както политиците – и накои вече го правят, така и хората в тези страни ще разберат, че в една разширена Европа тези дребни дрязги са не само контрапродуктивни, но и че те, да се надяваме, ще се стопят в новото по-голямо простраство. Но и медиите трябва да направят нещо в тази насока, трябва да обърнат внимание върху това.

Според най-новия индекс за корупция на международната правозащитна организация Трансперънси интернешънъл, България е в доста по-добро положение от Румъния. Как ще коментирате това?

Анели Уте Габаньи: В този индекс не става въпрос за измерване на корупцията. Корупцията не може да се измери и, между другото, в отделните страни и в отделните култури има различни дефиниции за това що е корупция. Тук става въпрос как се възприема корупцията, и по-точно – как самите страни възприемат корупцията в националните си рамки. Друг аспект е и как чуждестранните инвеститори, които са в Румъния, възприемат корупцията там. Румънският народ, заради политическата си култура и манталитета си, е един изключително самокритичен, почти самоизяждащ се народ. От друга страна, мнението за политическата класа у населението е, бих казала несправедливо, силно негативно. Това е, което мери Трансперенси интернешънъл.