Неблагоприятни прогнози за германската конюнктура

Преценките за данъчните постъпления се правят въз основа на прогнозите за развитието на конюнктурата в Германия. Когато шестте водещи института представиха актуалните се предвиждания като сериозно ги коригираха в неблагоприятна посока, федералният канцлер и неговите икономически експерти изразиха несъгласие. Даже списание “Шпигел” констатира, че се работело по шесто чувство и на практика слепешката Институтът на германската икономика от Кьолн обаче също коригира конюнктурната си прогноза- естествено надолу.

Германия си остава “болният човек” в Европа.Институтът на германскато икономика обрисува в годишния си доклад доста мрачна картина и не смята, че слабата конюнктура ще се засили съществено през тази или през следващата година. За 2006-та шефът на института Михаел Хютер прогнозира ръст от един процент, с което остава значително под предвиденото от федералното правителство и шестте водещи икономически институти ниво от 1,6, респективно 1,5 % растеж. Що се отнася да текущата година, прогнозите на Хютер са още по мрачни. Той казва:

Хютер:

“За 2005 ние коригираме дадената преди това от нас прогноза значително и предвиждаме ръст от едва 0,75 %. Това е най-песимистичната ни прогноза от есента на миналата година насам.”

Според Хютер, през есента на 2004 година е бил пропуснат важен момент и шанс да се предизвика известно допълнително оживление с помощта на нови реформи. За съжаление, политическите фактори в страната – според експерта – са проиграли този шанс Само добрият експорт продължава да спасява Германия от стагнация. Страната и занапред остава зависима от световната икономика е нейното състояние. Хютер допълни:

“Тук става дума , разбира се, и за високата цена на петрола, която в момента надхвърля прогнозната цена средно с десет долара. Освен това не може да става дума за очаквания, че тези нива на цените на петрола ще спаднат в обозримо бъдеще. На второ място трябва да се отбележи, че през второто полугодие на 2004 година външната търговия на Германия отбеляза по-слаби резултати, с което намаля и импулза за развитие на германската икономика като цяло. И най-вече: вътрешното търсене остава изключително слабо и на практика отпада като стимул за развитието на икономиката.”

Според института на германската иконмика, една от причините за слабото вътрешно търсене е слабата инвестиционна дейност на предприятията. Това пък – според експерта Хютер – се дължи главно на факта, че инвеститорите не изпитват доверие към Германия като място за икономическа дейност. Хютер каза:

“Глобалното обкръжение беше изцяло благоприятно, доходносттта се повиши. Лихвите са относително ниски, а монетарната среда остава и занапред благоприятна и перспективна. Въпреки всичко това, инвеститорите в страната не взеха решение за някои и без друго спешно необходими инвестиции и модернизации в по-голям размер и не предприеха увеличаване на капацитета на дейността си. От наша гледна точка това е сигнал, че несигурността им не е само временна и конюнктурна, а че че се движим в среда на принципно недоверие.”

Това недоверие възникна пез последните години вследствие на борсови сривове, терористични атаки и войни, както и неясноти относно бъдещото развитие на световната икономика. За тази криза на доверие обаче основна вина в Германия носи и федералното правителство. Директорът на института на германската икономика обвинява например лидерът на ГСДП Франц Мюнтеферинг за това, че със своята критика срещу поведението на някои икономичски босове, наречени от него “скакалци” е допринесъл за допълнителното разколебаване на инвеститорите да се ангажират в Германия.Точно поради това най-важната задача на момента е да се укрепва доверието в германската икономика и германските предприемачи и да се стимулира вътрешното потребление.

-

Относително ниското търсене на кредити от страна на германските фирми се дължи до голяма степен на поведението на банките. Това твърди Обединението на германските търговско-промишлени камари. Макар да не бива да се говори генерализирано за “всички”банки”, все пак обвинението със сигурност засяга относително голяма част от тях. Най-лошото е, че особено малките исредни предприятия иизпитват все по-големи трудности да получат кредити, а тъкмо те представляват гръбнакът на германската икономика. Според допитване проведено от Обединението на германските търговскопромишлени камари, почти една трета от малките и средни фирми са имали проблеми с банките по отношение на кредитиране. Според студия на държавната Кредитна банка за възстановяване – Кредитанщалт фюр Видерауфбау – се казва, че новите кредити отпуснати от германските банки, непрекъснато намаляват от 2002 година насам. Като цяло обемът на тези новоотпуснати кредити на производствени предприятия е намалял средно с пет процента.

От друга страна не бива да се подценява и факта, че за намаляването на обема на кредитната дейност за фирми, вина имат и самите фирми. Германските инвеститори в момента се въздържат от нови инвестиции, поради което и не търсят нови кредити. Главният икономист на Германското обединение на търговско-промишлените камари Аксел Ничке казва, че слабото търсене на кредити от страна на фирмите подчертава непривлекателността на инвестиционната дейност в Германия като цяло. Очевидно, перспективите за печалби в чужбина се оценяват от инвеститорите като много по-големи.