1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Невероятната история на д-р Саид

Фарид Фарид25 януари 2016

Ахмед Саид е хирург и от години работи в Германия. Той е силно свързан с родината си Египет и обичал често да се връща там. Последното му пътуване обаче завършва фатално. Днес той със сигурност съжалява за него.

https://p.dw.com/p/1HjUy
Ахмед СаидСнимка: Free Ahmed Said Campaign, Cairo

На 19 ноември 2011 в центъра на Кайро избухнаха кървави сблъсъци между демонстранти и армията, в които загинаха 42 души. Ахмед Саид също е бил там. Само че не като участник в протестите срещу режима, а като лекар, помагащ на ранените. Д-р Саид е египтянин, който от години работи в отделението по съдова хирургия в Университетската клиника във Франкфурт. Той често се връщал в родината си. Вероятно обаче Ахмед Саид искрено съжалява за последното си пътуване до Египет.

Днес д-р Саид лежи в един от най-зловещите египетски затвори. През ноември 2015 той е бил арестуван с още четирима души в едно кафене в Кайро - малко след като се включил в мълчалив протест в памет на жертвите от ноември 2011.

"Той се беше върнал, за да си урежда някакви документи. Не смяташе да остава дълго, искаше бързо да се върне във Франкфурт и да продължи да работи", казва пред Дойче Веле сестра му Ламиа.

Неудобните отиват в затвора

Д-р Саид обаче най-вероятно няма да се върне в Германия. Египет го осъди на две години затвор, тъй като с мълчаливия си протест бил блокирал пътното движение. В края на януари египетски съд ще се занимае с обжалването на присъдата му.

"Той е много свързан с родината си. Обича да се разхожда по улиците, особено сутрин. Той можеше да си организира нещата и от Германия, но предпочете да пътува, защото Египет много му липсва", казва сестрата на задържания.

По нейна информация, в затвора Ахмед Саид е бил измъчван. Освен това през декември 2015 той е обявил гладна стачка, за да протестира срещу тежките условия в затвора. След това е бил преместен в печално известния със своя строг режим "тракт Aqrab", в превод - Скорпион. "Не разбирам защо трябва да го държат на това място, където хвърлят терористи и най-злите престъпници, представляващи заплаха за сигурността на страната", недоумява Ламиа.

В навечерието на петата годишнина от египетската революция от 25 януари 2011, властите в страната се активизираха - десетки активисти бяха вкарани в затвора, администратори на неудобни страници във Фейсбук бяха задържани, а в столицата Кайро бяха претърсени и над 5 хиляди жилища.

"Режимът изпада в паника", казва Калед Фахми, професор по история в елитния американски университет в Харвард. Той смята, че режимът се чувства достатъчно силен и е в състояние да контролира почти всички сфери на живота. Но в същото време се държи много странно - заради годишнината от събитията на 25 януари 2011. "Този ден се превърна в символ, в който държавата вижда сериозна заплаха за себе си", подчертава професорът.

През 2011 година египетското Министерство на културата му е възложило да сформира национална работна група, която да документира революцията. Фахми казва, че и преди 2011 година в Египет е имало революционни настроения и те са били успешно потушавани от режима. "Сега обаче правителството действа много по-безпощадно", твърди харвардският професор.

Kundgebung für Ahmed Said vor der ägyptischen Botschaft in Frankfurt
И в Берлин протестират в защита на д-р СаидСнимка: DW/S. Schug

"Исках да се чувствам свободен"

Свалянето от власт на ислямисткия египетски президент Мохамед Мурси през лятото на 2013 година и избирането на сегашния президент Абдел Фатах ас Сиси поставиха началото на бурни политически и икономически промени в страната, жертва на които станаха човешките права и свободата на пресата.

Междувременно случаят "Ахмед Саид" нашумя и в Германия. Депутатката от Зелената партия Франциска Брантер внесе темата за обсъждане и в парламента, а правозащитната организация "Амнести интернешънъл" определи обвиненията срещу него като изфабрикувани. Наскоро "Амнести интернешънъл" публикува и писмо на Ахмед Саид, което той е успял да изпрати от затвора: "Направих го (участвах в мълчаливия протест - бел. ред.), за да се чувствам свободен (...) Исках да съхраня последното пламъче на революцията."