1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нееднозначният Рузвелт

2 април 2013

Търпи ли критика отношението на Рузвелт към евреите? Защо се твърди, че той не се бил противопоставил на Холокоста? Американските историци продължават да търсят отговорите на тези въпроси.

https://p.dw.com/p/187bV
Снимка: AP

След разговор с президента на своята втора родина германският емигрант Томас Ман пише в дневника си следното: "Когато излязох от Белия дом вече знаех, че Хитлер ще загуби". Датата е 30 юни 1935 година. Събеседник на Томас Ман в разговора е Франклин Делано Рузвелт, чийто мандат на практика съвпада с този на Хитлер - и двамата идват на власт през 1933, и двамата умират през април 1945.

Това, с което Рузвелт впечатлява Томас Ман, е способността да идентифицира злото, което представлява Хитлер, както и решимостта да се погрижи - в по-далечно бъдеще - за края на нацисткия режим. През 1935 политиците в демократичните държави почти не споделят това становище.

Балансът съществува

Напоследък в американските медии се появиха не особено ласкави квалификации по отношение на Рузвелт: за "голям морален провал" пише Ню Йорк дейли прес, "неизлечимо петно" пък съзира Вашингтон пост, други отправят упреци в антисемитизъм, липса на достатъчно управленски способности при сблъсъка с най-голямото престъпление в историята - Холокоста. Но как е възможно човекът, когото Хитлер, изпълнен с омраза към него, нарича "евреина Розенфелд", може да бъде заподозрян в антисемитизъм и в омаловажаване на Холокоста?

Новоизлязлата книга на историците Ричард Брайтман и Алън Лихтман "Франклин Делано Рузвелт и евреите", се стреми да представи нещата балансирано. Или - както казва Брайтман - сред обществеността има консенсус по отношение на провала на Рузвелт за предотвратяване на Холокоста, но също така и яснота, че възможностите на президента фактически са били ограничени.

Chiang Kai-Shek Präsident ROC China
Декември 1943: Рузвелт обсъжда военната стратегия с британския премиер Чърчил и китайския лидер Кай-ШекСнимка: Getty Images

До границата на възможностите

Тезата на двамата обаче се натъква на доста критики - от страна на други историци, които твърдят, че отношението на администрацията на Рузвелт към евреите-бежанци е коравосърдечно. Същевременно те изтъкват обстоятелството, че Рузвелт (американското военно ръководство) отказва да бомбардира водещите до Аушвиц железопътни линии. Брайтман и Лихтман обаче стигат до извода, че няма никакви доказателства самият Рузвелт да е разработил този план.

Какво друго освен горчива ирония може да бъде това, че Рузвелт, когото Хитлер мрази безгранично, тъй като разпознава в него най-решителния си и опасен враг, днес бива класифициран от някои свои критици едва ли не наравно с масовия убиец-нацист? Юристът и публицист Алан Дершовиц е по-скоро на страната на Брайтман и Лихтман: "Към момента на смъртта на Рузвелт знаехме, че много евреи са избити от нацистите, но нямахме никаква представа за мащабите на трагедията. За нас беше по-важна победата над силите на злото, за която допринесе Рузвелт. Той бе човек със значителни, но не и безгранични възможности да влияе на хода на събитията в Европа. В крайна сметка Рузвелт избра подхода, който сметна за най-ефективен - спечелването на войната колкото се може по-бързо и спасяването на колкото се може повече евреи".

АГ, ДПА, НЦЦ, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми