Независимостта на Черна Гора и балканската теория за ефекта на доминото

По време но посещението си в Косово сръбският Президент Борис Тадич заяви ,че според сръбското и международното право провинцията е част от Сърбия и Черна Гора. Това, че и албанците в Косово, които междувременно са в мнозинство, са подчинени на администрацията на Сърбия - те усещат включително и по време на престой в чужбина. Например в Германия. Германските власти настояват, живеещите в тук косовски албанци да притежават документ за самоличност, за да им бъде издаден и редовен документ за право на пребиваване в Германия. По правило обаче, напусналите Косово албанци притежават или стар паспорт от бивша Югославия - държава, която вече не съществува в същия вид, или пък така наречения КТД - Косово Тревъл Докюмънт - издаван от 2000-та година насам от мисията на ООН в Косово. Той обаче дава право на притежателя му да се движи само из Косово или да пребивава в чужбина за кратко. За по-продължителен престой в чужбина косовските албанци трябва да притежават редовен задграничен паспорт. Само че по време на войната в Косово, административните органи на областта бяха прехвърлени в южна Сърбия, където работят и до днес. Така косовските албанци, пребиваващащи трайно в Германия са принудени да се отнасят към консулството на Република Сърбия и Черна Гора в Берлин, откъдето пък препращат документите им към въпросните административни органи в Южна Сърбия. В крайна сметка им се издава паспорт, който е син и удостоверява принадлежността на косовските албанци към Сърбия. А това за мнозина от тях е неприемливо. Повечето от тях желаят да притежават албански паспорт, но са притиснати от имиграционните власти в чужбина и се примиряват със сегашната уредба в очакване на трайно решаване на статута на Косово.

-

В най-тъмните си краски, сценарият за непосредственото бъдеще на Западните Балкани изглежда приблизително така: Още през тази, и най-късно през идната година Черна Гора обявява неависимостта си след референдум и напуска и без друго нежелания държавен съюз със Сърбия. Албанското мнозинство от населението в Косово използва това като повод да реши въпроса за суверенитета на провинцията и след референдум също се отделя от Сърбия. Силното албанско малцинство в Македония и албанското мнозинство в южносръбския регион Прешево след това се обявяват за присъединяване към отцепилото се Косово, което довежда до напрежение в региона. Белград реагира на териториалните загуби с опит да присъедини доминираната от сърбите република Сръбска в Босна и Херцеговина. После пък босненските хървати се възползват от разпадането на Босна за да предяват претенции за обединение на западна Херцеговина с Хърватия. Млади босненски мюсюлмани, които в резултат на всичко това се оказват без родина, разочаровано се отвръщат от Европа и попадат под влиянието на радикални ислямисти.

Тази каскада от нерадостни събития се появява често под името "теория за ефекта на доминото" и се свързва с дискусията за перспективите на Югозападните Балкани. Сочейки към подобни опасности, ЕС се опитва да запази създаденото по негово настояване държавното обединение между Сърбия Черна Гора почти на всяка цена. Само че от отделните държави на ЕС понякога се чуват и противоположни схващания. Така например това на Димитрий Рупел, който като словенски външен министър през тази година изпълнява и длъжността на Председател на ОССЕ. Рупел се опита преди време да заяви, че евентуалната независимост на Черна Гора няма да доведе непременно до описаното вече черно стечение на събития и до "Балканизираща верижна ракция" из целия регион. "Сърбия и Черна Гора може би желаят да същестувавт като две отделни държави в бъдеще и може би това е добра идея - заяви Рупел във Виена. Според него няма основание за загриженост, че създаването на нови държви в Югоизточна Европа може да изостри наличните конфликти - например в Македония - защото не съществувала непосредствена опасност за подобно нещо. От Брюксел не последва официална реакция на казаното от Рупел, което значително се отличава от линията на поведение на ЕС. Позицията на Рупел вероятно е повлияна от най-новата история на неговата родина - Словения - отделила се от Бивша Югославия по безкръвен начин. Освен това Рупел смята да превърне въпроса за статута на Косово в един от приоритетите на словенското председателство на ОССЕ, за тази цел той вече пребивава на преговори в Прищина. Рупел обаче ще трябва да употреби прекалено много усилия за да вкара ОССЕ отново в желания от него курс. Неговият предшественик на председателския пост на организацията българският външен министър Соломон Паси му предаде щафетата на руската обструкционна политика, с която се сблъсква всеки председателстващ от много години насам. Само защото в управлявания от Путин Кремъл не може да узрее разбирането ,че в свободните демокрации решаващ е гласът на мнозинството.

Впрочем с позицията си по отношение на Черна Гора Рупел и без друго отдавна среща съмишленици в региона. В самата Черна Гора това не са само привържениците на министър-председателя Джуканович, който е за дъравен суверенитет. Косоварският политик и публицист Ветон Сурой от години насам твърди, че един регион не може да бъде дестабилизиран от желанието на населението за независимост, а само от препречената възможност то да реализира това свое желание. Някои чуждестранни познавачи на Балканите като например Франц-Лотар Алтман от Берлинската фондация " Наука и политика" също твърдят, че е "невероятно" отделянето на Черна Гора от Сърбия да предизвика "верижна реакция" в съседните страни. Според Алтман, политическите и икономически условия в тези страни са прекалено различни, за да е възможно подобно нещо. Косовските албанци и без друго са напълно обсебени от максималистичното си искане за 100%-това независимост от Сърбия - по този пункт те не се нуждаят от никакви допълнителни външни стимули или примери. А албанците в Македония знаят, че евентуалното им обединяване с по-изостаналата и по-бедна Албания би представлявал пълен регрес по пътя им към Европа. Единствено сърбите в република Сръбска биха могли да се поддадат на изкушението, след евентуална независимост на Черна Гора да проведат референдум за независимост от Босна, след което да се присъединят към Сърбия - твърди Алтман. С оглед на огромния интерес на международната общност от запазването на Босна/Херцеговина в днешните и граници обаче, може да се очаква значително по-сериозна съпротива срещу едно подобно желание на босненските сърби, отколкото срещу желанията за независимост на Черна Гора.

Рупел, който от 1990 до 1993 годин вече беше словенски външен министър и лично преживя опитите на някои западни държави да осуетят стремежите на страната към независимост през 1991 година като " преждевременни", сега се застъпва за бързо решаване на въпроса за статута на Косово. Към обичайно поднасяното искане, албанското мнозинство да спазва правата на сръбското малцинство в Косово, Рупел обаче добавя и обратното: сърбите да признаят Косово за своя родина и Прищина за своя столица. С оглед на сегашното положение в Косово обаче подобна ситуация изглежда трудно представима. Водачи на сръбското население в Митровица отдавна заплашват, че ще се обединят със Северна Сърбия, ако Косово обяви своята независимост. Дали Черна Гора ще е независима или не - за тези искания не играе никаква роля.